Определение № 445 от 10.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4829/2014 г.

Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№12036/28.04.2014г.,подадена от И. А. Т.-П.,чрез пълномощника й адвокат Д. А.,против решение №579/24.03.2014г.,постановено по в.гр.д.№3716/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което е отменено частично първоинстанционно решение №3731/14.10.2013г. по гр.д.№188872/2012г. на Районен съд [населено място],а именно:за разликата над уважение размер от 1509,10 лева до присъдения размер от 8891,49 лева,претендирано обезщетение за невъзможността да ползва своите 7/9 ид.ч. от съсобствения й с ответницата недвижим имот,представляващ ½ идеална част от дворно място-УПИ №VІІ-720,кв.158 нов по действащия регулационен план на [населено място]-Ц.,състоящ се от 289 кв.м,ведно с целия първи етаж от построената в парцела двуетажна,двуфамилна жилищна сграда,със самостоятелен вход от западната страна,ведно с две избени помещения,описани в решението,заедно с ½ идеална част от общите части на сградата за периода от 19.11.2009г. до 19.11.2012г. за разликата над уважения размер от 627,88 лева до уважения размер от 2643,45 лева,ведно със законната лихва и 2.както и в частта относно присъдената сума от 993,60 лева,претендирано обезщетение от косатора да ползва своите 1/6 идеални части от съсобствения й с ответницата недвижим имот:апартамент,находящ се в югозападната част на първия/партерен етаж от жилищната сграда,посторена в източната част на дворното място,находящо се в [населено място], [улица],цялото от 568,60кв.м,съставляващо парцел VІ-721,кв.313-стар по регулационния план на П.,описан в решението,ведно с 71/568,60ид.ч. от дворното място и съответните идеални части от сградата на ул.”А. В.,за периода от 19.11.2007. до 02.12.2009г.,като е отхвърлил предявените искове в тези размери и е потвърдил решението в останалат му част,като се посочвва изрично,че се обжалва въззивното решение в неговата отменителна и отхвърлителна част. В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение в обжалвана му част е неправилно е незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна в тази му част. Ответницата по касационната жалба Т. Х. Т.,чрез пълномощниците си адвокатите Н. П. и В. П.,в депозираното писмено становище ,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по съществото касационната жалба намират за неоснователна. С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че са предявени обективно съединени претенции по член 31,ал.2 ЗС от И. А. Т.-П. против Т. Х. Т. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на посочените описани имоти,за цитирания в исковата молба период,като се основава на обстоятелствата:че са съсобственици на описаните недвижимите имоти по силата на извършена съдебна делба в производство по гр.д.№70/1994г. по описа на Пловдивски районен съд,приключило с влязло в сила решение-2.12.2009г.,в което ищците Е. Г. Т.-майка на настоящата ищца-поч.23.07.2011г. и И. А. Т.,с молба от 26.01.2005г. предявили претенции по сметки срещу ответницата Т. Т. относно двата процесни имота,като производството в тази му част било прекратено,поради непредставяне на писмена покана.Съдът е отбелязъл,че заявената понастоящем претенция ищцата основава на наличието на тази писмена покана от 26.01.2005г. до ответницата Т. Т.,поради което в това самостоятелно производство претендира обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС на лично основание и като наследство от майка си.След анализ на доказателствата по делото,отнасящи се до приключилото горепосочено производство по извършената съдебна дела,съдът е стигнал до извода,че претенциите на ищцата И. Т.-П. за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имотите относно останалите й в наследство части от нейната майка в размер на 4/9 идеални части от имота на ъгъла на [улица]и [улица],както и 1/6 ид.ч. за имота на [улица],придобити по наследство от праводателката й Е. Т.,за периодите преди смъртта на последната/23.07.2011г./,а именно 19.11.2007г.-02.12.200г. за първия имот и периода 03.12.2009г.-31.03.2009г. за втория имот,намира за неоснователни,поради което релевантна според съда за разглеждане е претенцията на ищцата за лишаване от лично ползване на имота на ъгъла на [улица]и [улица]за квотата й на лично основание 3/9 ид.части и за периода 19.11.2007г.-02.12.2009г.Във връзка с основателността на тази претенция съдът се е позовал на писмени и гласни доказателства и е стигнал до извода,че ответницата Т. Т. е ползвала процесния имот извън установените притежавани от нея права в квотота й като участие в съсобствеността-в повече с 14,79 %,като паричната равностойност е определил съобразно заключение от 30.04.2013г. на в.л.И. Г.-в размер на 1 509,10 лева,а установения размер на мораторната лихва-в размер на 627,88 лева,поради което до тези размери е приел исковите претенции за основателни. В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част,поради наличието на предпоставки,предвидени в член 280,ал.1,т.1 ГПК.Посочва се,че разрешеният от съда материалноправен въпрос за правата на наследниците по отношение на поискано обезщетение за ползване на съсобствен имот,с отправена покана от наследодателя им,направена приживе от последния, е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС,а именно: Решение,постановено в производство по чл.290,ГПК по гр.д.№736/2009г. по описа на ВКС,ІVГО,с което се приема,че когато квотата на съсобственика се е увеличила в резултат на наследствено правоприемство,наследника на кредитора не дължи отправяне на ново писмено поискване,тъй като поканата на наследодателя му го ползва. Решение,постановено в производство по член 290 ГПК,по гр.д.№363/2009г. по описа на ВКС,ІVго,според което с приемане на наследството наследниците поемат и вече възникнало задължение за плащане на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС ,без да е необходимо да бъде искано писмено такова.Веднъж отправено,то има действие докато трае ползването на съсобствения имот само от част от съсобствениците,без да е необходимо за всеки следващ период да се отправя писмена покана,както и решение постановено по гр.д.№478/2009г. по описа на ВКС,ІVго,в същия този смисъл. Ето защо,касационният съд приема,че са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд