Определение № 35 от 01.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3809/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. С молба вх. № 9202 от 21.08.2017 г. [фирма], [населено място] е поискало да се допълни постановеното по делото решение № 48 от 16.08.2017 г. като съдът се произнесе и по отношение на присъдените с въззивното решение разноски като отмени същото в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца 1594.84 лв. разноски за първоинстанционното производство и 1125.00 лв. разноски за въззивното производство. Искането е обосновано с твърдението, че с въззивната жалба на ищеца С. Б. е атакуваното първоинстанционното решение само в частта, с която е отхвърлен искът по чл.109 ЗС /в частта за прекратяване на делото производството се е развило и приключило като частно/. Въззивната инстанция е уважила иска по чл.109 ЗС и е присъдила разноски в размер на 1594.84 лв. разноски за първоинстанционното производство и 1125.00 лв. разноски за въззивното производство. С касационното решение искът по чл.109 ЗС е отхвърлен, а съответно следва да се отмени и въззивното решение в частта за разноските. С. У. Б. оспорва молбата, като поддържа, че присъдените с въззивното решение разноски са не само във връзка с иска по чл.109 ЗС, но и за уважените искове за сумите 5000 евро и 750 евро, в частта по които въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, като въззивният съд правилно е присъдил разноските съобразно уважението искове, поради което искането по чл.248 ГПК е неоснователно. Молбата по чл.248 ГПК е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. У. Б. против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.49 ЗЗД за сумите 5000 евро и 750 евро и е отхвърлен искът по чл.109 ЗС и искът по чл.49 ЗЗД за сумата 203 евро, отхвърлени са предявените против Б. Г. Б. искове по чл.49 ЗЗД за сумите 5000 евро и 750 евро, дължими солидарно със [фирма], [населено място], уважен е предявения от С. У. Б. против Етажна собственост на сграда С в комплекс „С. ризорт“ [населено място] иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 1323.75 евро, като съдът е приел, че с оглед частичната основателност, съответно неоснователност на исковете не следва да присъжда разноски на [фирма], [населено място] и на С. У. Б.. Първоинстанционното решение е обжалвано от С. У. Б. в частта, с която е отхвърлен искът по чл.109 ЗС и от [фирма], [населено място] в частта, с която са уважени исковете по чл.49 ЗЗД и от Етажна собственост на сграда С в комплекс „С. ризорт“ [населено място] в частта, с която е уважен искът по чл.55, ал.1 ЗЗД. Окръжният съд е приел, че са основателни жалбите на С. У. Б. и е уважил иска по чл.109 ЗС и на Етажна собственост на сграда С в комплекс „С. ризорт“ [населено място] и е отхвърлил иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, като е формирал извод, че [фирма], [населено място] дължи на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на 1594.84 лв. /от общо направените разходи от 603.40 лв. държавна такса, 8.45 лв. пощенски услуги и 3000 евро адвокатски хонорар/, както за въззивното производство в размер на 1125.00 лв. /от общо направените разходи за 2995.30 лв. Касационното производство е било образувано по жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение в частта с която са уважени предявените искове. Касационното обжалване е било допуснато само по иска по чл.109 ЗС, който е отхвърлен, тъй като има за предмет преустановяване на неоснователни действия на управителя на етажната собственост [фирма], [населено място], а след предявяването на иска е избран нов управител [фирма]. С оглед горните констатации следва, че [фирма], [населено място] в качеството си на управител на етажната собственост е дало повод за предявяване на иска по чл.109 ЗС. Доколкото искът е отхвърлен поради осъществяване на обстоятелства извън волята на страните – отпадане на легитимацията на ответника поради избиране на нов управител на етажната собственост, който вече не поддържа създаденото противоправно състояние – и по аргумент от чл.78, ал.2 ГПК [фирма], [населено място] дължи възстановяване и на направените от С. У. Б. разноски и по иска по чл.109 ЗС, съответно заявеното искане за отмяна на въззивното решение в частта, с която са присъдени разноските по този иск е неоснователно. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение