Определение № 58 от 15.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу въззивно решение № 215 от 10.12.2019 г. по в.гр.д. № 509/2019 г. на Сливенския окръжен съд. С него частично е отменено решение № 202 от 19.12.2018 г. по гр.дело № 543/2018 г. на Сливенския районен съд и е постановено друго, с което е признато за установено между страните по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, че М. П. Г. има право на общо 73 дни допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа всяко тримесечие за периода 01.03.2003 г. – 30.06.2014 г. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд следните правни въпроси: Приложим ли е институтът на погасителната давност за предявяване на иск, с който да се установи дали са налице предпоставките за право на допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа по чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР 2006г. /отм./, от кой момент започва да тече срокът за претендиране на допълнителен отпуск за положен извънреден труд и за какъв период може да се претендира; Допустим ли е иск за признаване за установено, че ищецът има право на допълнителен платен отпуск за компенсиране на основание чл.211 ал.5 от ЗМВ /отм./за периода от 2003 г. до 30.06.2014 г., при действащи служебни правоотношения през 2018 г. След приемане на Тълкувателно решение № 6 от 11.02.2022 г. по ТД № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС производството по делото следва да се възобнови. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение