Определение № 66 от 29.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 938/2015 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл.44, ал.1 от НПК, по повод обявен на 10.06.2015г. акт на съдия-докладчик по нахд №506/2015г., по описа на Районен съд /РС/- Ямбол, инициирал спор за определяне подсъдността. В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура изразява мнение за наличието на предпоставки, обосноваващи разглеждането на делото от РС - Сливен. Върховният касационен съд на РБ, в рамките на предоставените му от закона правомощия, взе предвид следното: В РС-Сливен е депозирана жалба от В. Р. срещу наказателно постановление №249/13.03.2015г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Сливен, с което му е наложена ГЛОБА, в размер на 100 лева и лишаване от право за ловуване по чл.94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ за срок от 3 /три/ години, за нарушение по чл.84, ал.1, пр.1, вр.чл.23, ал.1 от ЗЛОД, и образувано нахд №450/2015г. С протоколно определение от 01.06.2015г., в открито съдебно заседание, след даване ход на делото и проведен разпит на актосъставителя А. В. и на свидетеля С. Т., и преглед на представеното заверено копие на разрешително за групов лов, производството по нахд №450/2015г. е прекратено с аргументи, че административното нарушение е извършено в землището на [населено място], което се намира на територията на област-/населено място/ и делото е изпратено на съответния съд по компетентност. В съдебен акт от 10.06.2015г., по нахд №506/2015г., Ямболски РС е изразил несъгласие с изводите на РС-Сливен, мотивирало го да приеме липса на право и задължение за произнасяне по казуса, и повдигнал препирня за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че настоящото административно-наказателно дело следва да бъде разгледано и решено по същество от РС - Сливен. Конкретиката на фактите, описани в съобразителната част на наказателно постановление №249/13.03.2015г. на Директора на РДГ-Сливен, и значими за определяне на местната подсъдност на делото, сочи на осъществено на 10.01.2015г. от В. Р. нарушение по чл.84, ал.1, пр.1, вр.чл.23, ал.1 от ЗЛОД, в землището на [населено място], [община]. За пълнота на изложението следва да се постави акцент и на обстоятелството, че реализираната от РС-Сливен процесуална дейност по прекратяване на административно-наказателното производство, със съображения, сочещи на липса на местна компетентност, при вземане на съдебното решение, е недопустима. Предпоставките за наличие на местна подсъдност, с произтичащите от това правни последици, се преценяват в стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, след което възможността за прекратяване на административно наказателното производство, на посоченото основание, се преклудира. /чл.84 от ЗАНН, вр.чл. 248, ал.2, т.1, чл.249 и чл.288, т.2 от НПК. Воден от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение