Определение № 1002 от 09.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1675/2023 г.

Производството е по реда на чл.122 ГПК. С определение №130/12.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 176/2023 г., І-ви гр.състав на АС – Пловдив е повдигнал препирня за подсъдност по реда на чл.122 ГПК със Софийски апелативен съд. С определение № 809/22.03.2023 г. е прекратено производството по делото пред Апелативен съд – София и същото е изпратено по компетентност на Пловдивския апелативен съд, като е прието, че той е функционално компетентен по реда на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ да разгледа частна въззивна жалба по дело, по която Апелативен съд - София е страна. Производството по делото пред АС – София е образувано по частна жалба вх. № 262306/19.09.2022 г. против определение № 260092/12.08.2022 г., постановено по гр.д. № 304/2021 г. по описа на Окръжен съд – София, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Постъпила е и частна жалба вх. № 262762/05.12.2022 г. от „Аеропак инженеринг“ ООД против определение № 260123/15.11.2022 г., с което е допълнено определение № 260092/12.08.2022 г., постановено по гр.д. № 304/2021 г. по описа на Окръжен съд – София, като в полза на СГС и ВКС са присъдени разноски. Настоящият съдебен състав на ВКС споделя разрешението, дадено от състав на ВКС, ІІІ гр.отд. с определение №145/09.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 568/2021 г.. С това определение е прието, че в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, измежду които са и исковете с правно основание чл. 2 в ЗОДОВ, възлагаща ги в компетентността на съда по мястото на непозволеното увреждане или по настоящия адрес на увредения. Тези искове по специалния закон се предявяват пред местно компетентия съд по правилата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, при съобразяване с общите норми за родова подсъдност – чл. 103 и чл. 104 ГПК, доколкото в ЗОДОВ няма специална норма за родово компетентния съд. Следователно местнокомпетентен по тях може да се окаже районен или окръжен съд, в зависимост от цената им. Ако сезираният от ищеца съд е същевременно и ответник по исковете, тогава приложение следва да намери нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, препятстваща разглеждането и решаването на делото от състав на съда, който има качеството на страна в исковия процес, и постановяваща изпращането му на най-близкия родово компетентен районен или окръжен съд, който ще разгледа и реши спора като първа инстанция. Законодателят е имал впредвид в чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ "отстраняване" от делото само на първоинстанционния сезиран съд. Този извод следва от текста на чл. 7, ал. 2, изр. 2 ЗОДОВ, в който законодателят е използвал термини като "предявяване на иска" и "изпращане на делото на най-близкия родово компетентен районен или окръжен съд", които са присъщи за проблематиката и съдържанието на първоинстанционното производство. Ако новото правило бъде тълкувано разширително и по отношение на въззивния съд, би се стигнало до многократно препращане на делата на съдилища от различни съдебни райони, което би било в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, прокламирано в чл. 6, § 1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и защитено в чл. 2 б ЗОДОВ. Дори да можеше да се приеме противното по отношение на приложимостта на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ спрямо въззивния съд, то и тогава тази правна норма не може да намери приложение при въззивната проверка на дадено от сезирания първоинстанционен съд разрешение на процесуалноправен въпрос (не въпрос по съществото на спора), какъвто е въпроса за изпращане на делото на компетентния съд по правилата за родова и местна подсъдност, вкл. в хипотезата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. При приложение на правилото на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ по отношение на първоинстанционен съд, който е и ответник, компетентен да разгледа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, ще е въззивният съд от съдебния район на първоинстанционния съд, който е разгледал и решил спора, след изпращането му по реда на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. Дори този въззивен съд да е ответник по исковете, няма пречка по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ той да разгледа и реши въззивното дело. Предвид изложеното, компетентен да разгледа по същество подадените две частни жалби е Апелативен съд – София. Водим от горното, състав на ВКС