Определение № 332 от 26.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 26894/13.10.2025 г., подадена от М. М. Б. чрез адв. Г. В. против разпореждане № 4730 от 30.09.2025 г., постановено по в.гр.д. № 461/2022 г., с което Софийският апелативен съд е върнал касационна жалба вх. № 22737 от 21.08.2025 г. като просрочена. В жалбата се твърди, че неправилно и в противоречие с нормативните изисквания на чл. 45 и чл. 46, ал. 1 ГПК решението по делото е връчено на друго лице – дъщеря на жалбоподателката, и то на адрес, който не е посочен от страната по делото. Сочи се, че нямало данни да е направен опит съобщението да се връчи лично на страната, както и че лицето, приело съобщението не живеело на адреса, посочен като адрес за връчване. Изтъква се, също така, че дъщерята на жалбоподателката, която е получила съобщението не е част от кръга на „домашните“ по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК и следователно изобщо не е могла да го получи. Моли се за отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване действията по администриране на касационната жалба. Насрещната страна Д. С. З. оспорва жалбата. Изразява становище, че обжалваното разпореждане е правилно и постановено в съответствие с процесуалния закон. Частната жалба е допустима, но по същество - неоснователна. Съображенията са следните: С молба вх. № 32498 от 12.12.2024 г. жалбоподателката е оттеглила пълномощията на процесуалния си представител и е изявила воля всички призовки и съобщения да й бъдат връчвани на адрес: [населено място], [улица], вх. 4, ет. 3. Именно на този адрес е изпратено съобщение с препис от въззивното решение, получено на 29.01.2025 г. от дъщерята на страната Д. М. Б., която с подписа си е удостоверила съгласието си да го получи и предаде на адресата. Касационната жалба срещу решението е постъпила в съда на 21.08.2025 г. - повече от 5 месеца след изтичането на законоустановения месечен срок. Неоснователни в тази връзка са възраженията на жалбоподателката, че решението е връчено на друг адрес и че е връчено на лице, нямащо право да го получи, което не живее на адреса посочен по делото. Тези твърдения не съответстват на фактите по делото. Липсват данни съобщението да е получено на друг адрес, различен от посочения в него. Правилно е отбелязано и качеството на лицето, съгласило се да приеме съобщението ведно с книжата. Обстоятелството дали последното живее на адреса е без значение. Връчването на съобщението по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на друго лице е редовно във всички случаи, когато то фактически пребивава /живее/ на адреса, независимо дали е член на домакинството на адресата. Следователно от значение за редовността на връчването е фактическото местоживеене на получилото съобщението лице, което се удостоверява от връчителя, а не неговата адресна регистрация. Удостоверяването, което извършва връчителят, е фактическо и се изгражда въз основа на непосредствените му впечатления, че лицето живее на този адрес. Обстоятелството, че адресната регистрация на лицето не е на този адрес не е достатъчно да се приеме, че не живее на адреса, респективно, че е осъществено връчване на лице, което е извън кръга на лицата по чл. 46, ал.2 ГПК. В допълнение следва да се отбележи, че когато връчването е извършено чрез друго лице и адресатът е отсъствал от адреса, обстоятелството дали той е могъл да узнае своевременно за връчването, т. е. успял ли е получателят да изпълни задължението си да предаде съобщението на адресата е относимо към производство по възстановяване на пропуснат срок – арг. чл.46, ал.4 ГПК. В този смисъл решение № 60130 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 1839 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, което се споделя от настоящия състав. Гореизложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на производството на ответника по частната жалба следва да се присъдят направените в това производство разноски. Ответницата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Сумата се дължи в евро и се преизчислява по реда на чл.12 ЗВЕРБ – 511,29 евро. При тези мотиви съдът