Определение № 5617 от 29.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5309/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Агрия 2009“ ЕООД, [населено място], община Горна Оряховица, представлявано от управителя С. Стоев, с процесуален представител адвокат Костов против определение №388 от 21.03.2025г., постановено по адм. дело №1516 по описа за 2024г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена „частна жалба“ срещу т.3 на решение №1260 от 28.11.2024г. по преписка на КЗК/615 от 2024г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, представляваща искане за спиране по чл.166 ал.4 и ал.2 от АПК. Иска се отмяна на определението и постановяване на акт за спиране на незабавното изпълнение на т.3 от решението на КЗК. Развиват се подробни доводи в частната жалба. Претендира се присъждане на разноски. По делото е постъпило становище от 15.5.2025г. от Комисията за защита на конкуренцията, в което се поддържа правилност на определението и неоснователност на оплакванията в частната жалба. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 240 лв. юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид оплакванията в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение №2653 от 17.03.2025 година, постановено по административно дело №2398 по описа за 2025г. Върховният административен съд е върнал административно дело №1516 по описа за 2024г. на Административен съд София област за произнасяне – решаващия състав да разгледа жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в т.2 от решение №1260 от 28.11.2024 г. на КЗК по преписка №КЗК/615 от 2024г. Само за прецизност следва да се отбележи, че в т.3 е разпореждането за незабавно изпълнение на решението по т.2 на КЗК. Първоинстанционният съд е изпълнил указанието в определението на ВАС и е разгледал възраженията в частната жалба, представляващи искане за спиране на незабавното изпълнение и е приел, че не са налице обстоятелства и доказателства, които да оформят извод по предпоставките за спиране на незабавното изпълнение. Развил е много подробни, аналитични мотиви и е извел както фактически, така и относими към тях правни изводи. Определението е правилно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице е обоснован съдебен акт, поради което не са налице основанията по чл.209 т.3 пр.2 и 3 от АПК за отмяна. Не е налице и нарушение на материалния закон. Съдът е съобразил твърденията на искащия спиране на незабавното изпълнение, като е анализирал дейността на дружеството, разпространението, евентуалните вреди от незабавното изпълнение. Приел е, че няма такива, които да обосновават приложение на разпоредбата на чл.166 от АПК. В частната жалба дружеството-частен жалбоподател в голямата си част възразява срещу основните изводи в решението на КЗК, развива доводи по същество на спора и накрая изразява несъгласие с изводите на съда, анализирайки разпоредбата на чл.166 от АПК. Не се излагат във връзка с искането различни доводи от тези, обсъдени вече от първата инстанция. Поради което, предвид много подробните мотиви на същата, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК и да бъде направено препращане към мотивите на първата инстанция. На ответника се дължат разноски в размер на 240 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение