Решение № 555 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 985/2009 г.

Решение № 555 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 985/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Д. Т. Я. гр. В. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 608 от 12.05.2009 г. по гр. възз. д. № 162/2009 г. на Варненския окръжен съд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон при възстановяване право на собственост на земеделски имот по ЗСПЗЗ и възникналата конкуренция на права със собственик, получил претендирания имот като обезщетение при отчуждаване и съществени съдопроизводствени правила по преценка на доказателствата по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради констатирано противоречие на обжалваното решение, при идентична хипотеза по въпроса за конкуренция на основанията за придобито право на собственост в хипотезите на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и това на имотно обезщетяване при отчуждаване през 1981 г. за нуждите на курорт "Д. " с Решение № 952 от 10.07.2008 г. по гр. д. № 2580/2007 г. на ВКС -IV отд., с което е потвърдено Решение № 23/23.01.2007 г. по гр. възз. д. № 1572/2006 г. на Варненския ОС. В срока по чл. 278, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците М. Г., С. Г. и Р. Т. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното въззивно решение, окръжният съд е оставил в сила Решение № 3302 от 1.12.2008 г. по гр. възз. д. № 9607/2007 г. на Варненския районен съд по отхвърления иск на Д. Т. Я. по чл. 108 ЗС срещу М. Г., С. Г. и Р. Т. за предаване владението на ПИ № 297 с площ от 650 кв. м. по ПНИ на с. о. "Т." гр. В. по КП от 1987 г., който попада в имот № 10 365 по КП от 1956 г.. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че не е установена идентичност на възстановената собственост с претендирания имот ПИ-297, както и че ответниците, първоначално М. и С. Г., а в последствие и Р. Т., владеят имота и са собственици на същия по силата на зачетено проведено отчуждително производство през 1981 г. На основание чл. 291 ГПК, настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия, намира: С Решение № 952/2008 на ВКС-IV отд. е прието, в аналогична хипотеза на обезщетяване на отчужден за нуждите на курорта "Д." собственик, че "държавата не е имала право да заменя и обезщетява собственици с имот, който не и е принадлежал поради лисата на данни за надлежно проведено отчуждително производство на тези земеделски земи, а и дори актът на отнемането да е правомерен, то не е налице хипотеза по приложение на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и приоритет следва да се даде на собственика по реституция. Възприетата теза с цитираното решение на ВКС, макар и да се явява противоположна по краен резултат с възприетата с обжалваното въззивно решение, се явява неотносима по делото. В настоящото производство безспорно е доказан факта на надлежно отчуждаване на собствена земеделска земята и обезщетяване с процесната, както и е прието, че извършено отчуждаването и получаването в обезщетение на процесния недвижим имот е противопоставимо на собствениците на земеделските земи, внесени в ТКЗС, но основният -решаващ мотив да не бъде уважена претенцията на ищцата е липсата на доказана идентичността на внесените от наследодателя на ищцата земеделски земи/ описани по НА № 58/1955 г. и претендирания имот пл. № 297 от КП на с. о. "Траката" - В. След преценка на наведените доводи и на основание чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че изразеното в Решение № 952/2008 на ВКС-IV отд. становище относно приложимостта на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и в настоящата хипотеза по принцип е правилно. В Решенията КС на Република България се приема, че по отношение на внесените в ТКЗС земеделски земи правото на собственост не е губено, а само-по обективни причини/ проведената колективизация/, собствениците не са могли ефективно да реализират правомощията на ползване, владение и разпореждане т. е. да упражняват своето вещно право. Запазвайки собствеността по отношение на притежаваните и внесени от тях земеделски земи, всяко разпореждане извършено от ТКЗС, Д. или други държавни органи, без законово основание, са непротивопоставими на собствениците. В този смисъл обезщетяване на лица - отчуждени собственици с такъв имот е обезщетяване с чужд имот и при заявени реституционни претенции и доказана собственост към момента на отнемане на земеделския имот, намира приложение хипотеза на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. В конкретната хипотеза, при преценка на данните по делото, доводите на страните и в рамките на правомощията по чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С Решение на ПК - В. № 179 от 11.02.1994 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Л. Х. в стари /възстановими/ реални граници върху имот № 10356, съставляващ парцел № 10315 по КП на м. "М.", гр. В., с. В. от 1956 г., попадащ в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, и обхващащ няколко имота по КП на с. о. "Траката" от 1987 г., между които и имот пл. № 297, целия с площ от 650 кв. м. Прието е, че реституцията е извършена въз основа на представен документ за собственост- нотариален акт № 58/1955 г., Заявление от 10.02.1958 г., Декларация за внесените в ТКЗС имущества на Т. Л. от същата дата, които документи сочат, че въпреки изслушаното експертно становище, липсва доказана идентичност на имотите от страната на заявилата иска по чл. 108 ЗС Д. Т. Я.. Въз основа на пълен и задълбочен анализ на отразените данни по експертното заключение на в. л. - инж. Ц., крайният извод, че имот пл. № 297, попадащ изцяло във възстановения от ПК на ищцата имот № 10356 е идентичен с имот а, описан по НА № 35/1982 г. и НА № 58/1987 г., базирани на описаните граници по документите и планове на местността, не е кредитиран . Въззивният съд, приемайки, че без да е налице доказано наследствени правоприемство на описаните като съседи лица по цитираните нотариални актове и тези, отразени по заключението на техническата експертиза като съседни, идентичността на имотите не може да бъде приета за безспорно установена на базата на предположения. Правилно е прието, че имотът владян от ответниците - пл. № 297 по КП/ доколкото в описателната част на решението- л. 20 се сочи имот № 292, то е безспорно налице техническа грешка / не е установено да е идентичен/ отчасти/ с този, описан по НА № 58/1955 г. поради липата на доказателства- на първо място за идентичност между лицата Т. Л. Х., наследодател и Т. Л. К. като собственик на имота по разписния лист към КП от 1956 г. . Съдът правилно и законосъобразно е съобразил, че в рамките на заявен иск по чл. 108 ЗС страната ищец следва да установи по категоричен и несъмнен начин своята материално-правна легитимация -собствеността на имота, включваща като компонент и идентичността между имота, притежаван преди внасянето му в ТКЗС, и този който се претендира. Безспорната липса на посочените доказателства, попълването на доказателствения материал с които е в тежест на ищцата, обосновава извод за законосъобразност на обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия