Решение № 7772 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15418/2009 г.

Решение № 7772 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15418/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция "Земеделие" - Перник и Министерство на земеделието и храните срещу решение № 232 от 14.10.2009 г., постановено от Административен съд Перник по адм. дело № 594/2008 г. Решението е обжалвано в частта, с която е отменена заповед № РД-19 от 22.07.2008 г. на директора на областната дирекция "Земеделие" за одобряване на протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за четири имоти по картата на възстановената собственост (КВС) за землището на с. Филиповци, община Трън и преписката е върната в тази й част за ново произнасяне с оглед указанията на съда. С касационната жалба са релевирани довози за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът - Изпълнителна агенция по горите в представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Агенция по геодезия и картография и кмета на община Трън не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага решението в обжалваната му част да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано е по жалба, подадена от Държавна агенция по горите, сега Изпълнителна агенция по горите против заповед № РД-19 от 22.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие", с която е одобрено протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ за имотите в землището на с. Филиповци, община Трън. В хода на съдебното производство с молба от 03.04.2009 г. жалбата е конкретизирана, като са посочени точно номерата на имотите по картата на възстановената собственост, които според жалбоподателя неправилно са посочени, като земеделски земи, тъй като по същността си представляват гори. За изясняване на спора от фактическа страна, е допусната съдебно-техническа лесовъдска експертиза със задачи, поставени от съда, налагащи изследване в три насоки: дали оспорените земи по чл. 19, ал. 1 представляват изключени от горския фонд с цел изкореняване, но неизкоренени гори; представляват ли те неустройвани и непосочвани в ЛУП високостеблени и издънкови гори, които са били такива към национализацията на горите и на трето място - съставляват ли те имоти, отразени в КВС, като земеделски земи в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗСПЗЗ, които в стопанските карти и ЛУП са били устроени, като гори и земи от горския фонд. Вещото лице е дало заключение, че идентифицираните по номера имоти са включени в горския фонд, видно от лесоустройствените проекти. При тези данни по делото, съдът е анализирал правната уредба, регламентираща дейността на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ при установяване на земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. Съобразил е, че при работата й на основание влязлата в сила КВС е съставен списък, Приложение № 1 към раздел II, т. 1 от решението, в което са описани имотите, неправилно причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По отношение на тях е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на останалите четири имота № 062056 с площ от 1,13 дка; № 050014 с площ от 8,256 дка; № 062044 с площ от 1,931 дка и № 04036 с площ от 1,361 дка е приел, че в картата за възстановената собственост, те са посочени, като земеделска земя. В същото време насажденията в тях представляват гора. В тази връзка съдът се е позовал на заключението на съдебната експертиза и е приел, че имотите неправилно са включени, като земеделска земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в протоколното решение на комисията. Отменил е заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие" за утвърждаването на протоколното решение в тази част и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В тази част решението е обжалвано. Решението в обжалваната му част е неправилно. Правните изводи на решаващият съд не са съобразени с материалния закон. Дейността на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е пряко свързана с определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Нормата има предвид онези земи, които са останали след възстановяване на правата на собствениците и то след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници и картата на възстановимите стари реални граници, създадени по реда на ЗСПЗЗ се обединяват в картата на възстановената собственост - чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Нещо повече - видно от анализа на цитираната разпоредба КВС наред с този картен материал, обединява и данните от картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Поради това разпоредбата на чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ вменява в задължение на ОСЗ, като орган, който отговаря за поддържането на КВС да предостави на комисията по чл. 19, ал. 2 от закона два вида информация, находяща се именно в цитираната карта: извлечение от регистъра на имотите към нея и едновременно с това достъп за заседанията на комисията до КВС. По този начин законодателят точно е фиксирал документите, въз основа на които се определят земите, останали след влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на съществуващи и възстановими стари реални граници. Това е основната функция, за която е назначен помощният орган. Другата е посочена в чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ - да опише в протоколното решение имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от закона, като едновременно изложи мотивите си за това. От така редактираните права и задължения на комисията е видно, че в дейността си по определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от закона, тя няма правомощие да се произнася по оспорвания за характера и вида на земи, които в КВС и регистъра към нея са отразени, като земеделски имоти, попадащи в обхвата на плана за земеразделяне и двете карти на съществуващи и възстановими стари реални граници. Правомощията, съответно компетентността на помощния орган, въз основа на които се постановява заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие" при одобряване на съставения протокол очертават и обхвата на съдебния контрол при обжалване на административния акт по съдебен ред. В съдебното производство не може да се установява дали един имот, който в одобрената КВС е отразен, като земеделски имот, останал след влизане в сила на плана за земеразделяне и картите на собствеността в реални граници представлява по същността си земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ или гора по смисъла на Закона за горите. В конкретния случай по делото е приложена справка за приемане на КВС, обединяваща цифровите модели да възстановената собственост върху земеделските земи и горите и земите от горския фонд за селищата от община Трън. От нея е видно, че КВС за землище Филиповци е приета и обнародвана в Държавен вестник бр. 94 от 29.10.1999 г. Вещото лице е посочило в констативната част на заключението, че е проверило лесоустройствените проекти на Държавно горско стопанство - Трън от 2002 г., ведно с цифровата ортофотокарта, изготвена във връзка със Системата за идентификация на земеделските производители. В съдебно заседание на 15.09.2009 г. е пояснило, че имотите са отразени в КВС като земеделски имоти. По този въпрос не е и имало спор между страните. В същото време нито ЗСПЗЗ, нито правилникът за прилагането му вменява в право и задължение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ да преценява спорове при отразяване на имоти в КВС, като земеделски имоти и едновременно с това устройството им, като гори. Още повече, че влязлата в сила КВС обединява не само картите по възстановената собственост на земеделските земи, но едновременно с това включва и картите на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд. По тези доводи настоящият състав счете, че решението на административния съд в обжалваната му част е неправилно. То е постановено единствено след преценка на приетата по делото експертиза, като напълно игнорира данните в КВС и регистрите към нея, които са нормативно уредени, като източниците на информация за комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед на изложено решението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение