Определение № 9635 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9581/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на областния управител на област Хасково против определение № 6969/12.08.2025 г., постановено по адм. дело № 268/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. Твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и иска отмяната му, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по частната жалба Общински съвет Минерални бани, чрез адвокат Ташев взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Иска присъждане на разноските по делото. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 4 АПК е прекратено производството по делото, по оспорването от частния жалбоподател с негова Заповед № АК-04-1/04.02.2025 г. на решение № 192/23.01.2025 г. на Общински съвет Минерални бани, прието на проведено заседание на 23.01.2025 г. и обективирано в Протокол № 15 от същата дата. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице правен интерес от оспорването, тъй като оспореното решение е повторно прието след връщането му за ново обсъждане от областния управител и по своето естество няма самостоятелно правно значение, тъй като е акт за поправка на очевидна фактическа грешка и е неразделна част от поправения. Приел е също, че въпреки дадените от съда указания за обосноваване на правния интерес от оспорването, областният управител не ги е отстранил. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Несъответен на закона е изводът в обжалваното определение, че за областният управител не е налице правен интерес от оспорването на решението на общинския съвет. Общинският съвет е орган на местно самоуправление, а областният управител е сред изброените в чл.19, ал. 3 от Закона за администрацията (ЗА) териториален орган на изпълнителна власт, поради което законодателят е създал механизъм за взаимен контрол върху издаваните от тези органи актове. Като едноличен орган на изпълнителната власт по чл. 29 ЗА, който осъществява държавното управление по места, областният управител има правомощия, които са изброени в чл. 31 ЗА. Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 4 ЗА той осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове, а съгласно т. 5 от същата разпоредба упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация. По отношение актовете на общинските съвети, областният управител може съгласно чл. 32, ал. 2 ЗА и чл. 45, ал. 4 ЗМСМА да оспори тяхната законосъобразността пред съответния административен съд за произнасяне по законосъобразността им или да ги върне за ново обсъждане. По този начин законодателят е спазил принципа за разделение на властите при регламентиране на начините за взаимен контрол. Тези правомощия на областния управител включват преценка за законосъобразност на актовете на общинския съвет. Редът за оспорване на актовете на общинските съвети след връщането им за прегласуване е този по чл. 45, ал. 11 ЗМСМА, който е специален и дерогира общия ред за осъществяване контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местно самоуправление, уреден в чл. 45, ал. 4 и 5 ЗМСМА. Разпоредбата на чл. 45, ал. 11 ЗМСМА изрично сочи, че измененият или повторно приетият акт може да бъде обжалван по реда на АПК, което в случая е сторено. След като областният управител попада сред кръга от посочените правни субекти в разпоредбата на чл. 45 ЗМСМА, които могат да обжалват решенията на общинските съвети, то същия не следва да обосновава правен интерес. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/10.12.2008г. по тълкувателно дело № 20/2007г. на ОС на ВАС. Несъстоятелно е позоваването от съда на съдържанието на акта, което е неотносимо към конкретния случай, тъй като е налице произнасяне по върнатия за ново обсъждане акт, неговата законосъобразност следва да бъде преценена в съдебното производство, още повече, че съдържанието му е възприето в последващото решение, на което съдът основава недопустимост на оспорването, Отделно от всичко посочено, въпросът за допустимостта на жалбата вече е разрешен с определение № 5572 от 28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 3694/2025 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. Определението е окончателно и е задължително за по-долния съд – чл. 235, ал. 2 АПК. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По исканията за разноски се дължи произнасяне от първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение