Определение № 430 от 29.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1223/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, представлявано от адв. М. К., срещу определение № 1161 от 18.05.2020г. по в.гр.д. № 2412/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е допълнено постановеното по делото решение № 2062 от 08.08.2019г., като частният жалбоподател е осъден да заплати на адв. К. Д. сумата 2930 лева за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд, макар да е посочил, че определя размера на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА съразмерно с уважената част от иска, реално е присъдил сума, изчислена върху отхвърлената част от въззивната жалба, а не съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Сочи, че в случая подадената от него въззивна жалба е срещу целия размер на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение или за 100 000 лева, като жалбата е уважена частично и първоинстанционното решение е потвърдено в осъдителната му част за 80 000 лева и отменено в частта за 20 000 лева, искът за които е отхвърлен. Поради това счита, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 80% от минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на Наредба № 1/2004г. при обжалваем интерес от 100 000 лева или 3 530 лева х 80% = 2824 лева. Моли обжалваното определение да бъде отменено за разликата над 2824 лева до 2 930 лева. Ответникът Д. Г. Н., представляван от адв. К. Д., оспорва частната жалба. Счита, че разликата от 106 лева е несъществена с оглед на обстоятелството, че по делото пред въззивния съд са проведени осем съдебни заседания и делото е с фактическа и правна сложност. В тази връзка сочи, че размерът на заплатеното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение е 6 982,65 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу първоинстанционното решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Г. Н. сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, в която Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е осъдено да заплати обезщетение за разликата над 80 000 лева до 100 000 лева и предявеният от Д. Г. Н. иск е отхвърлен в посочената част, а в останалата му част първоинстанционното решение е потвърдено. При така подадената въззивна жалба обжалваемият интерес във въззивното производство е в размер на 100 000 лева. Въззивната жалба е уважена за сумата 20 000 лева, а в останалата част – за сумата 80 000 лева, е отхвърлена. При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, а упълномощеният от нея при условията на чл.38, ал.1 ЗА процесуален представител – на адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1/2004г. съобразно обжалваемия интерес и отхвърлената част от въззивната жалба. При обжалваем интерес във въззивното производство в размер на 100 000 лева адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от посочената наредба възлиза на 3530 лева, а съобразно отхвърлената част от въззивната жалба – на 2824 лева /80% х 3530 лева/. Основателно е възражението на ответника в отговора на частната жалба, обосновано с твърдения за фактическа и правна сложност на спора. Разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА предвижда, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което по преценка на съда може да бъде определено адвокатско възнаграждение в по-голям от минималния размер. В настоящия случай определеното от въззивния съд адвокатско възнаграждение надвишава със 106 лева минималния размер и с оглед броя на проведените във въззивната инстанция заседания /8 открити съдебни заседания/ и фактическата и правна сложност на делото, не следва да бъде намалявано. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,