Определение № 2998 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2024 г.

С молба вх. № 14 895/30.08.2024 година, подадена по пощата на 29.08.2024 година, А. Н. А. е поискал да бъде допълнено постановеното по делото определение № 3893/14.08.2024 година, в частта му за разноските, като М. Н. Д. бъде осъдена да му заплати сумата от 1022.58 € (2000.00 лева), представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Препис от молбата е бил връчен на М. Н. Д. на 06.12.2024 година, като в установения от закона срок същата е подала отговор с вх. № 21 778/13.12.2024 година, допълнен със становище № 22 154/19.12.2024 година, с който е изразила становище за недопустимост на молбата, а ако това не бъде възприето е изложила твърдение за нейната неоснователност, а наред с това е направила и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от А. адвокатско възнаграждение. С оглед датата на постановяване на определението и датата на подаване на молбата от А. Н. А., срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 3893/14.08.2024 година касационният съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 996/14.08.2023 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1060/2023 година по подадената срещу него от М. Н. Д. касационна жалба с вх. № 24 950/13.10.2023 година. С посоченото решение съставът на Окръжен съд Варна е отменил първоинстанционното решение № 3658/25.11.2022 година, допълнено с решение № 560/21.02.2023 година, двете на Районен съд Варна, 9-ти състав, постановени по гр. д. № 17 327/2021 година като е отхвърлил предявеният от М. Н. Д. главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане на А. Н. А. да й заплати сумата от 18 210.75 лева, представляваща припадащата се част съобразно наследствената му квота от получената от първоначалната ответница Д. П. Н. сума в общ размер от 36 421.50 лева по развален по съдебен ред договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 27.12.1994 година, обективиран в нотариален акт №, том ., дело / година на Нотариус при Районен съд В., като самото даване по разваления договор било осъществено чрез преотстъпване от Д. на Н. в периода от 12.11.2013 година до 11.11.2018 година на припадащата се на Д. част от рента по договор за аренда на земя от 18.09.2007 година за имот №, целият с площ дка, находящ се в [населено място], [община], заедно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска–07.12.2018 година до окончателното плащане и предявеният от М. Н. Д. евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на А. Н. А. да й заплати сумата от 18 210.75 лева, представляваща припадащата се част съобразно наследствената му квота от получената от първоначалната ответница Д. П. Н. сума в общ размер от 36 421.50 лева, с която същата се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването на Д., вследствие на получаваното от нея в периода от 12.11.2013 година до 11.11.2018 година на припадащата се на Д. част от рента по договор за аренда на земя от 18.09.2007 година за имот №, целият с площ дка, находящ се в [населено място], [община], заедно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска–07.12.2018 година до окончателното плащане. Поради недопускането на касационно обжалване на въззивното решение ответникът по касацията, който е такъв и по предявените искове, има право на направените в касационното производство разноски по силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, включително и тези за заплатеното от него възнаграждение на процесуалния му представител за касационното производство, което обаче не е присъдено. С оглед на горепосоченото са налице предпоставките за допълване на постановеното по делото определение № 3893/14.08.2024 година в частта му за разноските. Към подадените от А. Н. А. отговори на касационната жалба с вх. № 710/10.01.2024 година и с вх. № 797/11.01.2024 година са приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 10.01.2024 година, сключен между А. Н. А. и процесуалния му представител адвокат К. М. от АК В., за изготвяне на отговор на подадената от М. Н. Д. против решение № 996/14.08.2023 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1060/2023 година касационна жалба и за процесуално представителство пред ВКС. В договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лева, платимо в брой в деня на сключване на договора, като е посочено, че същият служи за разписка за извършеното плащане. Изрично е отбелязано, че размерът на възнаграждението е определен с оглед на разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, със сегашно наименование Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа. Доколкото по делото няма доказателства, които да оборват така представените доказателства следва да бъде прието, че така посочените разноски са извършени в действителност. Закритото заседание по чл. 288 от ГПК е било насрочено за 22.05.2024 година, която дата е била публично оповестена на интернет страницата на ВКС, като е било проведено на същата дата. Същевременно по делото е постъпило становище от М. Н. Д. с вх. № 8857/22.05.2024 година, с който е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираните от А. Н. А. разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид на това възражението е направено в установения за това срок и подлежи на разглеждане. Разгледано по същество същото е основателно, тъй като заплатеното от А. за процесуално представителство пред касационната инстанция адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото. В подадената от М. Н. Д. против въззивно решение № 996/14.08.2023 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1060/2023 година касационна жалба с вх. № 24 950/13.10.2023 година са развити същите доводи, на които страната се е позовавала във въззивното производство, без да се добавят нови такива. Затова не се е налагало А. Н. А. да излага други твърдения, доводи и възражения срещу тях, като допълнителната работа, която е трябвало да бъде извършена от процесуалния представител на молителя е свързана с обосновката на отговори на поставените от Д. в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси. Преимуществената част от тези въпроси се отнасят до правни такива, които са били разрешени от въззивната инстанция с постановеното от нея решение. Поради това не съществува основание адвокатското възнаграждение за пред касационната инстанция да бъде в размер значително надвишаващ този за въззивната такава. За последната заплатеното от А. Н. А. адвокатско възнаграждение е било в размер на 800.00 лева-договор за правна защита и съдействие от 10.07.2023 година. Същевременно, един кратък срок след това, на 10.01.2024 година е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лева за касационната инстанция. При това и двете възнаграждения са заплатени при действието на една и съща редакция на Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, със сегашно наименование Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа-тази от ДВ бр. 88/04.11.2022 година. С оглед на това и доколкото при определяне на размера на адвокатското възнаграждение в случаите по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от определеното с горепосочената наредба минимално адвокатско възнаграждение молбата на А. по чл. 248 от ГПК следва да бъде уважена частично до сумата от 800.00 лева, като за останалата част до пълния претендиран размер от 2000.00 лева трябва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение