Определение № 155 от 14.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4909/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№2530/09.03.2016г. на Столична община-район С. за допълване на постановеното решение по настоящото дело в частта за разноските. Ответникът в производството [фирма] оспорва молбата. Счита, че тя е несвоевременна, че не са представени доказателства за сторените разноски и че договореното възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Ответниците Н. Т. К., Надежда Т. Д., Х. Н. К., А. И. Ф., Н. И. К., А. Б. К.-К. и В. М. Д. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Решението е постановено на 25.02.2016г., а молбата е подадена на 09.03.2016г. Разгледана по същество, молбата е основателна. Основното производство по настоящото дело е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена от [фирма], Т. Н. К., Х. Н. К., А. И. Ф., Н. И. К. и В. М. Д.. С решение №15 от 25.02.2016г. молбата е оставена без уважение. Съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ответника Столична община – район С. за присъждане на сторените разноски. С оглед изхода на делото, разноски се дължат. Видно от представените писмени доказателства – фактура №303 от 10.06.2015г. към договор за процесуално представителство и защита №СО 15-РД-56-728/26.05.2015г.; преводно нареждане от 17.06.2015г. на [фирма] и удостоверение от счетоводителя на адвокатско дружество „С. и Д.”, Столична община е заплатила по делото адвокатско възнаграждение в размер на 23 400 лв. с включен ДДС. Без значение е обстоятелството, че по делото не е представен самият договор за правна защита и съдействие, тъй като в случая извършеното плащане по него е удостоверено с надлежни писмени доказателства, от които се установява и основанието на самото плащане. Основателно е обаче възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предмет на делото, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска в производството по гр.д.№4909/15г. на ВКС, І ГО, е спор за собственост на недвижим имот - градинка с площ от 3089кв.м., находяща се в [населено място], м.”Ц.”, кв.398, УПИ ХХ /имот пл.№25/, при граници [улица], [улица], [улица]и магазин „Б.”. Данъчната оценка на този имот е 185 328 лв., съответно – това е цената на предявения иск. От тази цена се изхожда при преценката за минималния адвокатски хонорар по това дело, както и за минималния хонорар по молба за отмяна на влязлото в сила решение. Изчислен по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение за основното производство по спора за собственост е 6089,84лв., а по молбата за отмяна – 4567лв., съгласно чл.9, ал.4 от същата наредба. Съдът преценява, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, заплатеното от Столична община адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да се сведе до сумата от 5000лв., която да се присъди в настоящото производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,