Решение № 8043 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11512/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Л. В. Д. с [ЕГН] с адрес в гр. Елхово, на [улица], против решение № 1377 от 10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 218 по описа за 2025 г. на Административен съд – Ямбол. Релевира оплакване за неговата неправилност, като постановено при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което предявеният от него против Главна дирекция „Гранична полиция“ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с цена 150000.00 лв. бъде изцяло уважен. Евентуално иска отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото за разглеждането му от друг състав на Административен съд – Ямбол. Претендира присъждане на държавна такса за две инстанции, както и на адвокатско възнаграждение в полза на представляващия го адвокат за оказана от последния безплатна адвокатска помощ за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът – Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) към Министерство на вътрешните работи (МВР) на Република България със седалище в София, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлявала от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение над минимума за административни дела с определен материален интерес, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че преценката за наличие на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на служителите на ГДГП е правилна. Неправилно е прието от решаващия съд, че негативните преживявания и емоции от страна на ищеца не са доказани, налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, като вредите са доказани от разпитаните по делото свидетели. Що се отнася до размера на неимуществените вреди, представителят на ВКП намира, че същите следва да се определят по справедивост. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество. По основателността й, настоящият състав на Върховния административен съд преценява следното: С обжалваното съдебно решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен предявеният от Л. В. Д. против ГДГП иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на сумата от 150000.00 лв., изразяващи се в стрес, влошено здравословно състояние, постоянно безпокойство, безсъние, липса на апетит и тревожност, и причинени му вследствие от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГДГП, назначени на смяна на 07.06.2023 г. на Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Капитан Андреево“, които, при осъществяване на административна дейност – граничен контрол и гранични проверки, не са предприели дължимите по закон действия и не са предотвратили пресичането на държавната граница и отпътуване извън пределите на Република България на малолетните му внуци Л. В. Д. и Д. В. Д., родени на [дата на раждане], при отсъствието на бащата и без доказателства за дадено от бащата изрично писмено съгласие за това, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от деня на увреждането – 07.06.2023 г. до пълното й изплащане. Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по искова молба на Л. В. Д. против ГДГП към МВР за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, безпокойство, тревожност, безсъние, липса на апетит и влошаване на физическото и психическото му здраве, в размер на сумата от 150000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, причинени му в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГДГП към МВР, назначени на смяна на 07.06.2023 г. на ГПКК „Капитан Андреево“, които, при осъществяване на административна дейност – граничен контрол и гранични проверки, не са предприели дължимите по закон действия и не са предотвратили пресичането на държавната граница и отпътуването извън пределите на Република България на малолетните му внуци – близнаците Л. В. Д. и Д. В. Д., родени на [дата на раждане], в отсъствието на баща им и без доказателство за дадено от него изрично писмено съгласие за това. От фактическа страна, съдът е установил, че ищецът е баща на В. Л. Д. и дядо по бащина линия на малолетните близнаци Л. и Д. Д., родени на [дата на раждане] в Руската федерация с баща В. Л. Д. и майка Т. В. Д.. Децата са родени чрез репродуктивни процедури (донорска яйцеклетка и сурогатство), поради наличие на репродуктивни проблеми от страна на Т. В. Д.. Имат българско и руско гражданство, но след раждането си са живеели с родителите си само на територията на Република България. Д. е руска гражданка със статут на постоянно пребиваваща, считано от 10.09.2017 г. На 07.06.2023 г. малолетните деца са изведени от територията на Република България, преминавайки държавната граница през ГКПП „Капитан Андреево“, съпровождани единствено от майката и без съгласието на бащата. На ГКПП „Капитан Андреево“ служител на „Гранична полиция“ – младши инспектор Ф. С. Д. (старши полицай в 01 група на ГКПП „Капитан Андреево“) извършил проверка на автомобила, в който се возели малолетните внуци на ищеца и тяхната майка, в хода на която Т. В. Д. представила руски паспорт и карта за постоянно пребиваване в страната, както и руски, и български паспорти на децата. Служителят прегледал данните в документите и извършил справка в информационните системи на „Гранична полиция“ относно автомобила и пътниците. Доколкото не открил нередности, ги пропуснал да преминат границата и да влязат на територията на Република Турция. За доказване на твърдените неимуществени вреди, по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г. Л. Д. (син на ищеца), Ц. Г. П. (роднина на съпругата на ищеца), К. Т. Б. (роднина на съпругата на ищеца) и В. Л. Д. (син на ищеца и баща на малолетните близнаци). Въз основа на така установеното от фактическа страна, административният съд е формирал следните изводи: Преценил е допустимост, но неоснователност на предявения от Д. иск за неимуществена обезвреда. Приел е, че по делото се установява само първата от кумулативно изискуемите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността на ГДГП за вреди – незаконосъобразни действия и бездействия на негово длъжностно лице, което е било на смяна на ГКПП „Капитан Андреево“ на 07.06.2023 г. и е осъществило граничния контрол и проверка при преминаването на децата и майката в 10:57 ч. през държавната граница. Като тълкувал нормите на чл. 3 от Закона за българското гражданство (ЗБГ), чл. 127а от Семейния кодекс (СК), чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и т. 6.1.-6.3. от Приложение VII към Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници/ Регламент (ЕС) 2016/399 ), съдът се е мотивирал, че, доколкото длъжностното лице от ГДГП е било наясно с наличието на руско и българско гражданство на малолетните деца, то е било длъжно да приложи българското законодателство относно граничния контрол и да изиска от майката представянето на декларация за съгласие от бащата. Отхвърлил е позоваването от страна на ответника на разпоредбата на чл. 50 от Инструкция № 8121з-1492 от 04.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове (отменена). Изложил е подробни доводи, че същата противоречи на нормативни актове от по-висока степен – СК (чл. 127а, ал. 1), Закона за чужденците в Република България (чл. 43, ал. 3), ЗБЛД (чл. 76, т. 9), ЗБГ (чл. 3) и Регламент (ЕС) 2016/399 (чл. 20), във вр. с чл. 102, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Приел е, че същата не е следвало да бъде прилагана от длъжностното лице, осъществило проверката на 07.06.2023 г. Формирал е извод, че с допускането на преминаването на децата през държавната граница на Република България на ГКПП „Капитан Андреево“ на процесната дата, служителят от ГДГП, пренебрегвайки законовите разпоредби и неизисквайки съгласието на другия родител, е извършил незаконосъобразни действия при осъществената от него административна дейност по граничен контрол и проверки. Допълнил е, че е налице и незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в непредотвратяване на преминаването на държавната граница от лица, които не са имали право да я преминават, без съгласието на единия от родителите и без заместващо съгласието на този родител съдебно решение. На следващо място съдът е обсъдил другите две предпоставки от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел е, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да ги установи. Счел е, че представените медицински документи свидетелстват за промяна в здравословното състояние на ищеца, но се е обосновал, че проблемите със здравето му са съществували преди децата да напуснат Република България. Преценил е, че от данните по делото не се доказва по категоричен начин, че тази промяна е пряк и непосредствен резултат от това събитие. Мотивирал се е, че ангажираните гласни доказателства не доказват по категоричен начин ищецът да е търпял през претендирания исков период твърдените неимуществени вреди. Подчертал е, че част от разпитаните свидетели нямат трайни, пълни, преки и непосредствени впечатленията за отношенията между ищеца и внуците му, както и за провеждани лечения, а черпят сведенията си от негови и на съпругата му разкази, докато другата част са деца на ищеца, едното от които е инициатор на производство със същия предмет и против същия ответник, образувано в Административен съд – Ямбол, респ. са пряко заинтересовани от изхода на спора. Относно пряката причинно-следствена връзка между действията и бездействията на служители на ответната страна и твърдените негативни преживявания и здравословни проблеми, съдът е счел, че такава липсва, предвид че действията и бездействията на служителите на ответната страна не са единственото необходимо и достатъчно условие за настъпването на вредите. Посочил е, че преминаването на държавната граница е станало по инициатива и вследствие на предприетото от майката с децата й и при неговата липса, независимо от поведението на граничните служители, не би се стигнало до твърдения резултат. Приел е, че наличието на руски паспорти на децата е предпоставяло възможността да бъдат изведени извън страната, както и че издаването на документите им за самоличност не е могло да се осъществи без съгласието и участието на бащата, за които обстоятелства подчертал, че са известни на ищеца. Аргументирал се е, че, въпреки доказателствата за влошени отношения между съпрузите, не са предприети действия за налагане на обезпечителни или други мерки, които да възпрепятстват извеждането на децата от страната. Допълнил е, че, като резултат от тези влошени лични отношения, е естествено и логично майката да предприеме действия по напускане на семейното жилище и по установяване на друг адрес. Посочил е, че това обстоятелство неминуемо е щяло да доведе до прекъсване на контактите на близнаците с техните дядо и баба. Извел е извод, че описаните в исковата молба болки и страдания са в резултат на раздялата на ищеца с внуците му, за която раздяла преценил, че е настъпила единствено и само поради действията на тяхната майка и че не се влияе и обуславя от поведението на ответника. Съдът е обсъдил нормата на чл. 128, ал. 1 СК, съгласно която дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Приел е, че между дядото и внуците са съществували близки отношения. Съобразявайки се, че СК предвижда ред и гарантира поддържането на контакти между дядото и внуците, е счел, че задължено лице в това отношение са родителите на децата, поради което същите са отговорни да извършат всички необходими действия за изпълнението му и единствено към тях може да се отправя претенция, когато то е нарушено. По тези съображения, решаващият състав на Административен съд – Ямбол е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Настоящата съдебна инстанция намира за напълно правилни, обосновани и и съобразени с материалния закон изводите за наличие на незаконосъобразни действия, респ. бездействия от страна на слежителите на ответната страна Главна дирекция "Гранична полиция", които са разрешили преминаване през границата на РБ на малолетните деца - български граждани без данни за съгласие от другия родител, дадено по съответния, предвиден за това законов ред и форма и не са предотвратили преминаването на децата, съпровождани от своята майка. По отношение на извършените незаконосъобразни действия и бездействия от страна на служителите на ГДГП настоящиятсъд следва да възприеме мотивите в решение № 412 от 15.01.2026г., постановено по адм.д .№ 6967/2025г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение № 657/28.04.2025 г., постановено по адм. дело № 78/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Същото е образувано по иск на В. Л. Д. против Главна Дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи гр. София за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 340 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГД „Гранична полиция“ към МВР – София, назначени на смяна на 07.06.2023 г. на ГПКК „Капитан Андреево“, които при осъществяване на административна дейност – граничен контрол и гранични проверки, не са предприели дължимите по закон действия и не са предотвратили пресичането на държавната граница и отпътуването извън пределите на Република България на малолетните му деца Л. В. Д. и Д. В. Д. в отсъствието на баща им и без доказателство за дадено от него изрично писмено съгласие за това. С оставеното в сила решение АС Ямбол е присъдил в полза на бащата на малолетните деца обезщетение в размер на в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Действията и бездействията от страна на служителите на ГДГП, макар и в съответствие с нормата на чл. 50 от Инструкция № 8121з-1492 от 04.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове (отменена), с в противоречие с нормативен акт от по-висока степен. нормата на чл.127а СК изисква въпросите, свързани с пътуване на дете/деца в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, да се решават по общо съгласие на родителите, като при несъгласие въпросът се решава от съда. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД, която урежда възможност за налагане на принудителна административна мярка-забрана за напускане на пределите на Р България, в случай, че малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. Съгласно чл. 3 от Закона за българското гражданство, български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго. Тази разпоредба задължава граничните власти да изискват декларация за съгласие на другия родител и в случаите, когато малолетните деца се легитимират с документ за самоличност на друга държава. При проверката на документите на граничния пункт длъжностните лица са видели в информационната система наличието и на българско гражданство на децата Л. В. Д. и Д. В. Д.. В този случай служителите на ГДГП са били задължени да приложат българското законодателство относно граничния контрол и да изискат представянето на декларация за съгласие от страна на бащата. Все в същия смисъл е нормата на чл. 43, ал. 3 ЗЧРБ, установяваща забрана за напускане на Република България на български гражданин под 18 години, притежаващ и друго гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница. Неправилни са изводите на съда за недоказаност на исковата претенция по отношение на твърдените вреди и причинно-следствената връзка между незаконосъобразните действия и бездействия от страна на служтелите на ответника по иска. По делото по безспорен начин е установено, че малолетните деца са живели със своите родители в дома на бабата и дядото - ищец от момента на раждането си до извеждането им от страната. Безспорно е установено и това, че бабата и дядото са полагали непосредствени грижи за тях, личните им контакти с децата са били ежедневни, помагали са при воденето и вземането им от градина, водили са ги на почивка. Доколкото показания на свидетелите са възпроизведени в мотивите на обжалвания съдебен акт, не се налага същите да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Въз основа на показанията на свидетелите съдът е направил необосновани изводи за липса на неимуществени вреди за ищеца и за липсата на приинно-следствена връзка между незаконните действия и бездействия. Показанията на свидетелите ясно и безпротиворечиво установяват негативните емоции на ищеца и неговата съпруга след извеждането на децата от страната, доказват се неблагоприятните емоционални последици за личната сфера на ищеца и семейството му. По делото по безспорен начин се доказва понасянето на неимуществени вреди от страна на ищеца, поради което правните изводи за липса на такива в мотивите на съдебния акт на АС. Ямбол, са необосновани. Що се отнася до въпроса за правото да се обезщетят същите и за наличието на пряка причинно следствена връзка между незаконосъобразните действия и бездействия и увреждането, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че първоинстнацинният съд е нарушил материалния закон, като не е разгледал правния спор в светлината на приложимото материално право - чл.8 ЕКПЧ и субективното право на лични контакти между бабата и дядото с внуците им, уредено в чл. 128 СК. Съдът е следвало да разгледа настоящия спор в светлината на правото на семеен живот, като основно право, регламентирано в чл.8 ЕКПЧ. От доказателствата по делото безспорно се установява наличието на семейни връзки, на семейство по см. на чл. 8 ЕКПЧ между малолетните деца от една страна и семейството на техния син и неговата съпруга, в което са отглеждани малолетните деца. Прекъсването на тези връзки е по причина на извеждането на децата извън границата на Република България. Това е така, тъй като, дори родителите да са се разделили фактически / последвал е развод/, правото на бабата и дядото на лични контакти с техните внуци е регламентирано и от чл.8 ЕКПЧ и в чл. 128 СК. Бабата и дядото имат субективо право на лични контакти с внуците си и на притезание за упражняването на това свое право. Чрез извеждането на децата в нарушение на законовите изисквания, причина за което са действия и бездействията на служителите на ответника, ищецът е бил лишен от призната и гарантирана от закона възможност да осъществява личните си контакти с децата и да реализира притезаниято си по съдебен ред, ако някой от родителите препятства същите. Българският съд няма юрисдикция извън пределите на страната, освен изрично посочените хипотези на екстериториалност, какъвто не енастоящият случай. По тази причина притезанието по чл. 128 СК не може да бъде реализирано и субективното право на ищеца на лични контакти с внуците му, не може да бъде защитено. Чрез допускане извеждане на децата в нарушение на законовите изисквания, ищецът не само е бил лишен от субективното си право за възможността за лични контакти с неговите внуци, но и от възможност по съдебен ред да защити това свое субективно право. Като е отхвърлил иска на Л. В. Д. поради неговата недопаканост, Админисдтративен съд - Ямбол е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. вемсто него следва да се постанови друго, с което искът Л. В. Д. да бъде уважен, като в негова полза бъде присъдено обезщетение в размер на 5000 евро, котео Върховният административен съд намира за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, вр. §1 ДР ЗОДОВ. Този размер съдът определя като взема предвид характера на отношенията между ищеца и малолетните деца- касае се не за връзка родител-дете, а за семейна връзка от производен характер / дядо - внуци/, взема се предвид и периода, през който са търпени вредите. Обезщетението следва да се присъди с последиците по закон - законна лихва и разноски. Водим от изложеното, Върховният административен съд