Определение № 145 от 19.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1542/2014 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК, образувано по частна жалба на В. И. Ц. срещу разпореждане без дата по в.н.о.х.д. № 1133/ 2013 г. на съдия от въззивния съд, с което е върната жалба срещу Решение № 178 от 19.05.2014 г. по същото дело на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, ІV въззивен състав. Жалбоподателят излага довод за незаконосъобразност на постановения съдебен акт и твърдение за неправилното връщане на касационната жалба. Прокурор М. Велинова от Върховна касационна прокуратура изразява писмено становище, че жалбата е неоснователна, тъй като жалбоподателят е бил заличен като страна с въззивния съдебен и се явява лице, което няма право да подава касационна жалба. Върховният касационен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С Решение № 178 от 19.05.2014 г. по в.н.о.х.д. № 1133/ 2013 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, ІV въззивен състав е потвърдил оправдателна присъда № 11 от 25.03.2013 г. на Пернишки окръжен съд, с която подсъдимият В. З. В. е оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 212, ал. 5, във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26 от НК, а подсъдимият Д. И. Д. - по чл. 205, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26 от НК. С въззивното решение съдът е приел, че В. И. Ц. неправилно е бил конституиран като частен обвинител от първоинстанционния съд, поради което го заличил като страна по делото, оставил без разглеждане подадената от него въззивна жалба и прекратил въззивното производство в тази част. Срещу въззивното решение В. И. Ц. подал касационна жалба, която съдията-докладчик от въззивния съд върнал с разпореждане без дата, като подадена от лице, което няма право на жалба. Частната жалба е основателна. С решението си Софийският апелативен съд е преградил пътя на наказателното производство за частния обвинител Ц., тъй като не се произнесъл по основателността на подадената от него въззивна жалба, прекратил въззивното производство в тази му част и заличил частния обвинител като страна в процеса. Преграждането на наказателното производство за частния обвинител е извършено за първи път във въззивното производство, поради което постановеният съдебен акт подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 346, т. 4 от НПК. Законът гарантира проверка на правилността на реализираните от въззивната инстанция процесуални действия по преграждане, а проверката се осъществява от горестоящата съдебна инстанция в открито заседание с призоваване на страните. Незаконосъобразно съдията-докладчик е върнал касационната жалба на частния обвинител Ц., на основание чл. 351, ал. 4, т. 2 от НПК, макар тя да подлежи на касационно обжалване. За погрешното връщане немалка роля е изиграло и Разпореждане от 03.07.2014 г. с отказ да се образува касационно производство. Всички въпроси, свързани с правилното конституиране на частния обвинител Ц. от Пернишки окръжен съд, притежаваното от него право на въззивна жалба и има ли допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с отказа на въззивната инстанция да се произнесе по жалбата, следва да бъдат решени в касационно производство по реда на глава двадесет и трета от НПК. Делото не следва да бъде връщано на Софийски апелативен съд, тъй като процедурата по чл. 350, ал. 3 и 4 НПК е изпълнена и останалите страни в процеса са получили преписи от касационната жалба на частния обвинител Ц.. Делото следва да се докладва на председателя на Наказателна колегия при Върховния касационен съд за образуване на касационно производство и насрочване на открито съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение