Определение № 849 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. Х., Д., приподписана от пълномощника и адвокат С. Я., срещу въззивно решение №270 от 28.10.2011 г. по гр. дело №667/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение №169 от 06.07.2011 г. по гр.дело №7/2011 г. на Димитровградския районен съд в обжалваната част. С първоинстанционното решение [фирма] на основание чл.200, ал.1 КТ е осъден да заплати на жалбоподателката обезщетения за имуществени вреди - 1063.26 лв. – стойност на лекарства и 1 768.61 лв. – стойност на храна за спазване на специализиран хранителен режим като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери съответно 5 040 лв. и 9 954 лв. Въззивният съд е приел след анализ на събраните по делото доказателства, че исковете не са доказани до пълните предявени размери. Ответникът по касационната жалба [фирма], Д., оспорва жалбата. Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси, отнасящи се за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и дали може с експертизи да се установяват необходимите разходи за специализиран хранителен режим. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са ТР №1 от 04.01.2001 г. по т.гр. дело №1/2000 г. и решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №270 от 28.10.2011 г. по гр. дело №667/2011 г. на Хасковския окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение, обаче не са решени в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика, а в съответствие с нея. Те не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена практика, включително и задължителна такава, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съдът е длъжен да отдели спорните от безспорните факти и да преценява събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Той е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства и доводи на страните. С оглед изискването за специални знания необходимите разходи за хранителен режим при определени болести могат на общо основание да се доказват с медицински експертизи. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.