Определение № 60155 от 09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3752/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ „Мартин Иванов“ срещу определение № 227 от 21.06.2021 г. по в. ч. гр. д. № 161/2021 г. по описа на Окръжен съд- Смолян, с което е потвърдено определение № 24/11.02.2021 г. по гр. д. № 219/2020 г. на Маданския районен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба и е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа, че не е било възможно да изпълни указанията на съда относно посочване на цената на трите иска, внасяне на държавна такса и вписване на исковата молба, доколкото по отношение на процесния имот били налице два акта за общинска собственост, в които била посочена различна площ на процесния имот. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по следния въпрос: Какви са последиците за ищеца при неизпълнението на невъзможни указания на съда? Поддържа противоречие със следната съдебна практика: решение № 434/ 13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г. на ВКС, I г. о.; определение № 869/12.12.2012 г. по ч. гр. д. № 776/ 2012 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 891/28.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6523/ 2014 г. на ВКС, IV г. о. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Производството по гр. д. № 219/2020 г. на Маданския районен съд е образувано по искова молба, подадена от ЕТ „Мартин Иванов“. Предявени са обективно съединени искове за обявяване на нищожност на акт за общинска собственост № 163 от 22.10.2001 г., по чл.124 ГПК за установяване, че ищецът е собственик и по чл.109 ЗС. С разпореждане № 692/15.09.2021 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и е дал указания за отстраняване на установените в нея нередовности съгласно чл.129, ал.1 ГПК, като е уведомил ищеца за последиците от неизпълнение на дадените указания в срок. С молба вх. № 1704/15.10.2020 г. ищецът е изпълнил част от указанията дадени от съда, като е поискал да бъде продължен предоставеният му срок за представяне на данъчна оценка, скица, заплащане на държавна такса и вписване на искова молба, тъй като за изпълнението на тези указания било необходимо да се снабди със съдебно удостоверение. Съдът продължил срока за изпълнение на указанията с две седмици и постановил да се издадат на ищеца поисканите съдебни удостоверения. Съобщението за това определение му е връчено на 18.01.2021 г. С молба вх. № 203/03.02.2021 г. ищецът е изразил становище пред съда, че останалите указания не могат да бъдат изпълнени, тъй като за процесния имот съществуват два акта за общинска собственост, в които била посочена различна квадратура, като са изложени твърдения, че това било пречка да се снабди с исканите документи. Счита, че тези несъответствия са индикация за извършено документно престъпление, поради което смята, че производството по делото трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Въззивният съд приел, че разликите в данните по двата акта за общинска собственост не са били пречка за изпълнение на указанията в срок, поради което потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въпросът не обуславя изхода на делото, доколкото липсват данни дадените от първоинстанционния съд указания да са били невъзможни за изпълнение. В случая, дадените указания за представяне на данъчна оценка и скица на имота, заплащане на държавна такса и вписване на исковата молба са били точни и ясни. Срокът за изпълнението им е бил продължен, като жалбоподателят е уведомен за последиците от неизпълнението им съгласно чл.129, ал.3 ГПК. Предвид липсата на общата предпоставка за касационно обжалване, не следва да се изследва наличието на някоя от допълнителните такива. Само за пълнота може да се посочи, че цитираната от касатора съдебна практика не е относима към предмета на спора. Решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г. касае предявен иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/ за установяване на правото на собственост върху реална част от недвижим имот, по който са били дадени неправилни указания за отстраняване нередовности на исковата молба. Определение № 869/12.12.2012 г. по ч. гр. д. № 776/2012 г. и определение № 891/28.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6523/2014 г. на IV г. о. също касаят неправилни указания за представяне на доказателства за съществуването на съсобствеността по предявения иск за делба, което е въпрос за основателността на предявения иск и не подлежи на контрол по реда на чл.130 ГПК. В настоящия случай са дадени указания за представяне на данъчна оценка, скица, заплащане на държавна такса и вписване на искова молба, които се отнасят до редовността на исковата молба и следователно, като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, подлежат на контрол за допустимост. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,