Определение № 4655 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2025 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано по молба вх.№ 13718/22.05.2025 г. на Е. Х. В., чрез адвокат В. Б. от АК-София, с искане за отмяна на влязло в сила решение № 1219/17.05.2018 г. по в.гр.д.№ 1072/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което се отхвърля иска на молителката против С. Л. П. и И. Д. П., на основание чл.26, ал.1, вр.чл.209 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нот.акт № 2, н.д.№ 145 от 16.04.2013 г. на нотариус с рег.№ * от НК. Молителката обосновава искането си с твърдение, че след влизане в сила на решението, приобретателят по сделката С. Л. П. е осъществил редица незаконни действия с характер на престъпления, за което сезирана прокуратурата и е образувана преписка вх.№ 24992/2025 г. на РП София. С молба от 11.06.2025 г. твърди, че наказателното производство не е приключило с влязла в сила присъда, поради което иска спиране на производството по отмяна. Ответниците по молбата за отмяна С. Л. П. и И. Д. П., двамата чрез адвокат М. М. от АК-София, оспорват молбата за отмяна в писмен отговор и претендират разноски, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.07.2025 г. и списък по чл.80 ГПК. Направените искания за спиране изпълнението на влязлото в сила решение и спиране на настоящото производство до приключване с влязла в сила присъда на наказателното производство са оставени без уважение по делото с определение № 3789 от 23.07.2025 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира постъпилата молба по чл.303 ГПК за процесуално недопустима поради следните съображения: С дадените разяснения в т.10 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г., ОСГТК на ВКС приема, че молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана поради строго формалните законови предпоставки, на които следва да отговаря. За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, образуваното наказателно производство следва да е приключило с окончателен съдебен акт, с който се установява по надлежния ред извършено престъпление. В случая, молителят не представя доказателства за установяване на престъпни действия по делото, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, поради което не може да се приеме, че подадената от него молба съдържа надлежни твърдения в хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Ето защо молбата за отмяна на Е. Х. В. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С. Л. П. и И. Д. П., двамата чрез адвокат М. М. от АК-София са поискали разноски по делото, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение