Определение № 1735 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 861/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, подадена чрез процесуални представители юрисконсулт Надежда В. против определение № 624 от 17.12.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 496/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] против определение № 2579/10.10.2024г. постановено по в.гр.д. № 1237/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас и е прекратено образуваното въз основа на нея ч.гр.д. № 496/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас. С последното определение, Окръжен съд – Бургас на основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1 от ГПК е спрял образуваното пред него в.гр.д. № 1237/2024г. до произнасянето на Съда на Европейския съюз по Дело С-294/2024г., образувано по отправено преюдициално запитване по гр.д. № 7554/2023г. по описа на Районен съд – Бургас. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на въззивния акт поради нарушение на материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че определението, с което се спира производството по делото има преграждащ правото на защита характер, поради което подлежи на обжалване. Счита, че от буквалното и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 631, ал. 1 и ал. 2 от ГПК следва, че те са приложими само по конкретното делото, по което е отправено запитването, а не и по други дела. Ето защо това основание е неприложимо по делото на ОС – Бургас, а недопустимото разширяване на лимитативно посочените в чл. 229, ал. 1 от ГПК основания за спиране на производството по тълкувателен път е недопустимо. Поддържа, че е налице повече сходство между разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК и тази на чл. 292 от ГПК, отколкото с разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Ето защо счита, че нормативната празнота следва да бъде запълнена чрез правоприлагането по аналогия на закона именно на разпоредбата на чл. 292 от ГПК. Отделно сочи, че отправеното преюдициално запитване до СЕС не се отнася до правнорелевантен факт по делото на ОС – Бургас и разрешените от СЕС въпроси не биха имали отношение за изхода на националното дело. Отправя искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. Ответникът по жалбата В. Х., надлежно уведомен, не е представил отговор по делото. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите в жалбата и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е предявило пред Районен съд – Несебър срещу В. Х., гражданин на Украйна, [дата на раждане] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца стойност на доставена, отведена и пречистена вода за обект, находящ се в гр. Св. Влас, к-с „Аква Дриймс“, ет. 4, ап. G-12 дължима за периода от 25.10.2021г. до 25.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2023г. до окончателното плащане на задължението, както и обезщетение за забавено плащане на главницата за описан период. С решение от 07.06.2024г. предявените искове са частично уважени. По въззивна жалба на дружеството – ищец е образувано в.гр.д. № 1237/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас с предмет отхвърлената част от предявените искове. При извършена служебна справка в сайта на СЕС, въззивният съд констатирал, че по гр.д. № 7554/2023г. по описа на РС – Бургас е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано Дело С-294/24 на СЕС, с посочен в запитването въпрос – „Следва ли да се тълкува чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори в насока, че клаузата, уговорена в чл. 32, ал. 2 от Общите условия на ВиК – Бургас създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност в правата и задълженията, произтичащи от Общите условия с оглед обстоятелството, че изискуемостта на вземането съобразно този текст от Общите условия, респ. началото на давностния срок за вземането за предоставени на потребителите услуги от ВиК – Бургас е обусловена единствено от поведението на ВиК оператора чрез издаване на фактура, включително и когато е налице неизпълнение на задължението му да издава ежемесечна фактура? Приел, че така поставеният въпрос в запитването до СЕС е от значение за правилното решаване на висящото пред него дело и е в пряка връзка с предмета на спора, касаещ приложението на материалния закон, с оглед направеното в писмения отговор на исковата молба възражение от ответника за погасяване на вземането по давност. Ето защо и на основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1 от ГПК отменил протоколно определение от 24.09.2024г., с което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване и постановил спиране на делото до произнасянето на СЕС по посоченото дело. Това определение е обжалвано с частна жалба от ищеца пред АС – Бургас, който с обжалваното определение, за да я остави без разглеждане, приел същата за недопустима, като насочена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Изложил съображения, че определението, с което е спряно производството по делото, поради отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпроси, имащи значение за висящото пред БОС въззивно производство е необжалваемо. Апелативният съд е обосновал, че правната норма, уредена в чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, съгласно която определението за спиране при образувано дело от СЕС по преюдициално запитване от национален съд не подлежи на обжалване, е приложима както в случаите, в които съдът спира висящо пред него съдебно производство, по което е отправено преюдициално запитване до СЕС, така и в случаите, когато друг национален съд е отправил преюдициално запитване по въпроси, които са от значение за правилното решаване на спряното от друг съд дело. За да обоснове този извод се е позовал на практика на ВКС. Определението е правилно. Съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК с оправянето на запитването, съдът спира производството по делото с определение, което не подлежи на обжалване. Предвидената в закона необжалваемост на определението за спиране в тази хипотеза е обща и не е обвързана от авторството или не на съда, отправил запитването. Тази необжалваемост е приложима и в хипотеза на спиране на висящо пред съд дело, обосновано с вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата или друга държава – членка. Разграничение, че определението на съда – автор на преюдициалното запитване, с което делото е спряно е необжалваемо, но определението на съда – неавтор на запитването, е обжалваемо, независимо от преюдициалния характер на вече отправеното от друг съд запитване, законът не прави. Няма основание и съдът да прави такова разделение. Националният съд е длъжен във всеки отделен случай, с оглед конкретните въпроси – предмет на преюдициалното запитване, които са поставени по другото дело, да прецени връзката им с предмета на висящото пред него дело. Тази негова преценка е идентична с преценката на националния съд, отправил преюдициалното запитване, поради което и в този случай постановеното спиране на производството по делото не следва да подлежи на инстанционен контрол. В своята практика ВКС е възприел разрешението, че невъзможността за инстанционен контрол на определението по чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК произтича от императивната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, съгласно която определението, с което се отправя преюдициално запитване до СЕС и се спира производството по делото, не подлежи на обжалване. При вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава членка или от национален съд на друга държава членка по същите преюдициални въпроси до СЕС, съдът разглеждащ правен спор, по отношение на който същите са относими, следва да спре производството предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл. 267 от ДФЕС и чл. 633 от ГПК. Разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК е приложима и към определението за спиране на производството поради отправено от друг национален съд преюдициално запитване до СЕС, което ще бъде от значение за решаване на съответния правен спор. Основанието и необходимостта от спиране и в двата случая са идентични – обезпечаване на еднаквото прилагане на правото на ЕС, а целта на спирането на производството и в двата случая е възприемане на тълкуване, което е съответно на правото на ЕС. Ето защо, съд по конкретно дело, който е преценил наличието на основание за преюдициално запитване от значение за правилното му решаване, не може да бъде заставен да приеме друго с акт на по-горната съдебна инстанция. Отчитането на ролята на националния съд по прилагане на правото на ЕС е скрепена с процесуалната норма на чл. 631 от ГПК, изрично изключваща контролно отменителния ред спрямо определенията, с които се спира производството по делото поради сезиране на СЕС. Този извод не се променя от обстоятелството, че спирането е постановено не от националния съд, отправил преюдициалното запитване, а от друг национален съд, който ще следва да съобрази при решаване на делото си даденото задължително разрешение от СЕС. В този смисъл е константната практика на ВКС /Определение № 1067 от 6.03.2025г. по ч.гр.д. № 292/2025г., III ГО; Определение № 558 от 21.02.2025г. по ч.т.д. № 21/2025г., I ТО; Определение № 726 от 17.02.2025г. по ч.гр.д. № 290/2025г., IV ГО; Определение № 16 от 16.01.2025г. по ч.т.д. № 16/2025г., II ТО; Определение № 220 от 28.05.2021г. по ч.гр.д. № 1686/2021г., III ГО/. Поддържаните в частната жалба доводи, че нормативната празнота следва да бъде запълнена чрез правоприлагането по аналогия на закона именно на правната норма на чл. 292 от ГПК са несъстоятелни, а доводите, че отправеното преюдициално запитване до СЕС не се отнася до правнорелевантен факт по делото на ОС – Бургас и разрешените от СЕС въпроси не биха имали отношение за изхода на националното дело са извън предмета на настоящото производство и не следва да се разглеждат. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да се потвърди. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение