Определение № 560 от 08.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 445/2024 г.

Производството е по реда на чл. 255 ГПК. Подадена е молба от адвокат С. И., в качеството му на процесуален представител на Х. Т. И., за определяне на подходящ срок на Апелативен съд – София да администрира до ВКС подадена касационна жалба вх. № 9586/26.04.2023 г., допълнена с жалба вх. № 10053/02.05.2023 г., срещу постановеното по възз. гр. д. № 2765/2021 г. решение от 17.04.2023 г. В молбата се съдържа и искане да бъде указано на Апелативен съд – София да издаде на страната копие от делото. В становището си по чл. 255, ал. 2 ГПК съдията-докладчик сочи, че по възз. гр. д. № 2765/2021 г. по описа на Апелативен съд – София е постановено решение № 264745/15.07.2021 г., като в диспозитива на същото е прието, че във въззивната жалба на Софийския районен съд се съдържа искане по чл. 248 ГПК, по което компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, на който делото е върнато на 22.06.2023 г. С определение от 23.06.2023 г. Софийският градски съд е изменил постановеното от него решение в частта за разноските. С определение от 14.08.2023 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по молба по чл. 248 ГПК и на Х. И.. Междувременно са постъпили множество молби за бавност от настоящия молител, молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, както и частни жалби срещу определението от 23.06.2023 г. По частните жалби е образувано възз. ч. гр. д. № 2614/2023 г. на САС, по което е постановено определение № 2906/21.11.2023 г. Срещу постановеното по делото въззивно решение са постъпили касационни жалби и от двете страни – от Х. Т. И. и от Софийския районен съд. Касационна жалба вх. № 9586/26.04.2023 г., допълнена с жалба вх. № 10053/02.05.2023 г., от молителя И. е администрирана. По касационна жалба вх. № 13513/09.06.2023 г., подадена от Софийския районен съд, тече срок за отговор от контролиращата страна – Софийска апелативна прокуратура, т.е. жалбата е в процес на администриране. Посочено е също, че междувременно по делото са постъпвали поредица от молби за бавност, подадени от процесуалния представител на ищеца – адв. С. И.. Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че молбата за определяне на срок по чл. 257, ал. 2 ГПК е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да бъде изпратено делото във ВКС за образуване на касационно производство, всички подадени касационни жалби следва да бъдат редовно администрирани. Само когато касационните жалби са редовни и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, преписи от същите се изпращат на ответните страни по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, като срокът за подаване на отговор по всяка касационна жалба е също едномесечен, считано от датата на връчване на препис от същата. По делото е постъпила касационна жалба вх. № 9586/26.04.2023 г., допълнена с жалба вх. № 10053/02.05.2023 г., от Х. И. като процедурата по администриране на същата е приключила. Постъпила е и касационна жалба вх. № 13513/09.06.2023 г., подадена от Софийския районен съд, като препис от същата е връчен на Софийска апелативна прокуратура на 19.01.2024 г. Настоящата преписка е постъпила във ВКС с вх. № 2268 от 07.02.2024 г., а срокът за подаване на отговор на касационната жалба изтича на 19.02.2024 г. От изложеното е видно, че е приключила процедурата по администриране на касационна жалба вх. № 9586/26.04.2023 г., допълнена с жалба вх. № 10053/02.05.2023 г., от Х. И., чрез адвокат С. И., но не е завършена процедурата по отношение на касационна жалба вх. № 13513/09.06.2023 г. от Софийския районен съд. Настоящата молба за определяне на срок при бавност е подадена на 26.01.2024 г. и е постъпила във Върховния касационен съд на 07.02.2024 г., докато все още не е изтекъл срокът за подаване на отговор от Софийска апелативна прокуратура по касационна жалба вх. № 13513/09.06.2023 г. Преди постъпването на писмения отговор, или преди изтичането на установения в закона срок за отговор (ако такъв не се подаде), делото не се изпраща във ВКС, тъй като преписката би била нередовна и по нея няма да може да се образува касационно производство по чл. 288 ГПК. След изтичането на предвидения срок или след постъпването в този срок на отговор по касационната жалба, апелативният съд е длъжен да изпрати делото на Върховния касационен съд. Предвид изложеното, молбата по чл. 255 ГПК следва да се остави без уважение. Неоснователно е и искането на молителя за разпореждане САС да му издаде копие от делото, доколкото с определение № 527/07.02.2024 г. по ч. гр. д. № 5254/2023 г. на ВКС, IV г. о., по предходна молба за бавност, това негово искане е уважено. Съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните процесуални представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Съдът е длъжен да даде правосъдие, но когато процесуалните права се упражняват недобросъвестно от страната, се обезсмисля основната функция на гражданския процес като защита-санкция на субективните права и се препятства осъществяването на правосъдието в разумен срок. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение