Определение № 60210 от 04.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1523/2021 г.

Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Б. Я. М. от [населено място] срещу определение № 100919 от 30.11.2020 г. по ч.гр.д. № 387/2019 г. на Апелативен съд Бургас, с което се оставя без уважение молбата му по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от задължението му да внесе държавна такса в размер на 15 лева по частна касационна жалба против определение № 505/22.07.2019 г. по ч.гр.д. № 387/2019 г. на Апелативен съд Бургас В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, поради което се иска да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е подадена в законовия срок /препис от обжалваното определение е връчен на страната на 22.12.2020 г., а частната жалба е подадена по пощата на 29.12.2020 г./ и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима. От данните по делото е видно, че Б. Я. М. е подал молба на 07.10.2020 г. да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса по подадената от него частна касационна жалба против определение № 505/22.07.2019 г. по ч.гр.д. № 387/2019 г. на Апелативен съд Бургас, но съдът е отхвърлил молбата, тъй като не е представил декларация за семейно и имотно състояние, за което му е било указано с разпореждане от 15.10.2020 г. /връчено на молителя на 10.11.2020 г./. Според мотивите на съда, без представена декларация за семейно и имуществено състояние, възраст, трудова заетост, здравословно състояние и други обстоятелства, които имат значение да се установи финансовата възможност на Б. Я. М. да заплати дължимата държавна такса, яма как да се формира извод за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, поради което молбата за освобождаване от държавна такса е неоснователна. Обжалваното определение е правилно и съобразено с изискванията на закона. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. въз основа на изброените в чл.83, ал.2, т.1-7 ГПК обстоятелства, съдът може да признае на едно физическо лице, че няма достатъчно средства да ги заплати. Преценката на съда се извършва въз основа на декларираните обстоятелства, обуславящи невъзможността да се поемат съдебни разноски, като тежестта на доказване на липсата на „достатъчно средства“ е изцяло за молителя. В същия смисъл са определение № 361/05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2725/2020 г., IV г.о., определение № 148/21.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2309/2020 г., I г.о.; определение № 316/17.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2337/2020 г., IV г.о. и др. В случая, молителят е жалбоподател по частно гражданско дело и е поискал да бъде освободен от дължимата държавна такса в размер на 15 лева, но не е представил декларация за семейното и имотно състояние на него и неговото семейство, поради което не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването му от внасяне на държавна такса. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,