Определение № 231 от 23.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 201/2011 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И. В.,[населено място] срещу определение № 318/17.11.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 514/10г., с което Смоленският окръжен съд е оставил без разглеждане като недопустима частна жалба вх.№ 6924/23.07.2010г. на В. И. В. против разпореждане за издаване на заповед за изпълнение № 1594/18.06.2010г. по гр.д.№ 696/10г. на Смоленския районен съд и е потвърдил същото разпореждане, като е разгледал частната на В. В. и [фирма], депозирана на 04.08.2010г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира следното: Обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение, не е категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частни жалба срещу разпореждания за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена, въз основа на документ по чл.417 ГПК, не попадат в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Същите не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се разрешава по същество заповедното или друго отделно производство. Определението, в частта за оставяне без разглеждане на частната жалба на В. В. като недопустима, е правилно. Въззивният съд е приел, че тази частна жалба не е подадена в срока по чл.419, ал.2 ГПК и едновременно с възражението му срещу заповедта за изпълнение. В настоящото производство частният жалбоподател не изложил конкретни оплаквания за неправилност на въззивния акт, като е заявил, че обжалва и определението в останалата му част, с която втората подадена въззивна частна жалба срещу същия акт е разгледана по същество. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд