Решение № 5295 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12100/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 7717 от 15.10.2025 г. на Административен съд – Хасково. С обжалваното решение АС – Хасково е обявил нищожността на заповед № 3286з-2311/11.06.2025 г. на директора на ГД „Национална полиция“, с която е отказано снемането на полицейска регистрация рег. № 18634/24.06.2016 г. по описа на РУ – Хасково при ОД на МВР – Хасково на Г. П. Р. и е изпратил административната преписка на органа за ново произнасяне по заявление вх. № 272000-13338/03.07.2024 г. на оспорващия, при спазване на указанията, дадени в решението. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяване в нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че в оспорената заповед се съдържат подробно фактическите основания и мотивите за отказа да се снеме полицейската регистрация. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е прогласил нищожността на оспорения акт без да извърши конкретна и обоснована преценка на фактите по делото и направи необходимите правни изводи за основателността на искането. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба – Г. П. Раковски, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № 3286з-2311/11.06.2025 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР, с която отново е отказано снемането на полицейска регистрация peг. № 18634/24.06.2016 г. по описа на РУ - Хасково при ОДМВР Хасково, извършена на Г. П. Р.. Заповедта е издадена след като с решение № 4750 от 14.11.2024 г. по адм. дело № 771/2024 г. на АС – Хасково е отменена предходна заповед на административния орган, с която е отказано снемане на полицейската регистрация на заявителя. В настоящото съдебно производство административният съд подробно е разгледал фактическите и правни обстоятелства, въз основа на които е издадена обжалваната заповед, обсъдил е изложените съображения в обстоятелствената част на акта и тези, които са били предмет на анализ в предходното съдебно решение. Въз основа на коректен анализ на релевантните обстоятелства, съдът е приел, че с оспорената заповед е преразгледан въпрос, който е разрешен с влязло в сила съдебно решение, при липсата на данни, които биха изключили идентичност с предмета на отменената заповед с решението по адм. дело № 771/2024 г. на АС - Хасково. Касационният съд намира за правилни и обосновани изводите на съда, че сравнителният прочит на двата акта налага извод за идентичност на съдържанието им относно приложимите материалноправни норми и материалноправните предпоставки, довели до постановяване на отменения и настоящ отказ за снемане на полицейска регистрация. Следва да се споделят изводите на решаващия съд, че административният орган не е изпълнил дадените указания на съда по тълкуване и прилагане на закона и при същата фактическа обстановка, без нови установявания, отново е приел, че е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация. Поради това съдът е достигнал до обосновани изводи, че разпоредителните части на двата административни акта - отмененият с влязло в сила решение на АС – Хасково и оспореният в настоящото производство, както и фактическите и правни основания за издаването им, са идентични, макар вторият административен акт да е формално променен (съкратен) чрез премахване на част от мотивите на органа спрямо изложените от него в предходно отменената заповед № 3286з-3189/23.08.2024 г. на директора на ГД „Национална полиция“ за отказ за снемане на полицейската регистрация на Г. П. Р.. Повторно издаденият акт със същото съдържание като отменения, не поражда правни последици. Съдържанието на двата акта, правилно е преценено от първостепенния съд като идентично, предвид еднаквите части от мотивите в двата акта и еднаквата разпоредителна част по заявление вх. 272000-13338/03.07.2024 г. на Г. П. Р.. Съдът последователно приема в практиката си, че извършване на проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането има за предмет съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, включително правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост трябва да са обективирани в крайния акт, завършващ производството по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, а именно заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт. Указания в тази насока са дадени с предходното съдебно решение и както правилно е приел настоящият първоинстанционен съд същите не са изпълнени, а при идентична фактическа обстановка и правни съображения е издадена нова заповед за отказ за снемане на полицейската регистрация. Предвид изложеното, касационният състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, при което решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, ГД „Национална полиция“ следва да заплати на Г. П. Р. сумата 409 евро (800 лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,