Решение № 6541 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12442/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014 год.-2020 год., чрез представител по пълномощие – юрисконсулт В. Димитров, против решение № 2746 от 10 октомври 2025 год., постановено по адм. дело № 450/2025 год. по описа на Административен съд гр. Русе Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. В подкрепа на тези твърдения излага доводи, че изводите на първоинстанционния съд, не се подкрепят от доказателствата по делото, както и че същите са в противоречие на материални закон. Поддържа мотивите на оспорения индивидуален административен акт. Анализирайки заложените изисквания в документацията за обществената поръчка, съпоставени със събраните по делото писмени доказателства, обосновава извод, че техническото предложение на участника, определен за изпълнител, не отговаря на въведените изисквания. В тази връзка, заключава, че комисията за извършване на подбор на участниците, разглеждане и оценка на офертите, в нарушение на изискванията на Закона за обществените поръчки, не е отстранила избрания за изпълнител участник. Счита, че доколкото възложителят в документацията на обществената поръчка е посочил минималните съществени и несъществени изисквания, то неизпълнението на условието за наличие на строителна програма/времеви график, която да съдържа всички изискуеми елементи, е достатъчно основание за отстраняване на икономическия оператор. Посочва, че в случая по отношение на офертата на отстранения участник ДЗЗД „ВиК мрежи Русе 2020“ оценителната комисия е проявила различен подход при установяване на аналогични факти, което е довело до неравно третиране на участниците в процедурата. В тази връзка и позовавайки се на съдебната практика на Върховен административен съд, развива подробни съображения, че в случая е налице и нарушаване и на принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация и свободна конкуренция. На следващо място, посочва, че нарушението на конкретни разпоредби от националното право, в т.ч. на условията, ограничаващи конкуренцията и ограничаващи потенциални икономически оператори в процедурата, винаги създава възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. В тази връзка, акцентира, че ако възложителят е спазил изискванията на закона, то би могло в обществената поръчка да участва и други кандидати и това да доведе до по – ефикасно разходване на предоставените финансови средства. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение или в условията на алтернативност да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноски пред две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът – „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе, представлявано от управителя инж. И. М., чрез представител по пълномощие адв. Г. Стамболиева от Адвокатска колегия гр. София, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд гр. Русе е отменил по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД решение № 111 от 09 юни 2025 год. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014 – 2020 г., с което на основание чл. 73, ал. 1 вр.чл. 69, ал. 1 ЗУСЕФСУ за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от същия закон, представляваща нарушение на чл. 107, т. 1, предл. трето вр.чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, е определена финансова корекция в размер на 25%, съгласно т. 14 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, върху поисканите за възстановяване разходи, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 - 2020 г. и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ по договор № C-2020-0002 от 22 март 2021 год. с изпълнител ДЗЗД „Русе-ВиК” на стойност 16 557 095,66 лева без ДДС. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, административният съд е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в съответната форма и са спазени административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е изследвал заложените в документацията на обществената поръчка изисквания, на които следва да отговаря техническото предложение на участниците. При преглед на техническото предложение на избрания за изпълнител участник ДЗЗД „Русе – ВиК“ съдът е установил, относно компонент 2.3.А. „Строителна програма. Времеви график на изпълнението“, че на страници 152-160 от офертата били предвидени хидравлични проби на водопроводи и канализации, дезинфекция и изпитвания на отделните участъци, изпитвания и проби на асфалтови пластове и асфалтобетоновата настилка, като на стр. 78-79 от офертата било посочено, че за успешното постигане на целите на проекта, изпълнителят разработва Времеви график за изпълнение на поръчката. В работната програма били отразени: последователността и взаимосвързаността на дейностите по договора: проектиране, съгласуване и одобрение на проекта, подготвителни-мобилизационни дейности и временно строителство, доставка на материали и оборудване, изпълнение на СМР и монтаж на оборудването, тествания и изпитания, изготвяне на екзекутивна документация и предаването й на инженера, както и предаване на обекта и приемането му от възложителя с акт Образец 15, период за съобщаване и отстраняване на дефекти, отстраняване за сметка на изпълнителя на установени дефекти в гаранционния срок за експлоатация на обекта. При преглед на приложения времеви график (стр. 272 и следващите), е установил, че в него липсвали и не били отразени нестроителни дейности като изпитания, пуск, пробна експлоатация на обекта. Текущите тествания и изпитвания по време на СМР не били посочени в графика. В позиции от 371 до 374 били предвидени дейности, но те били във връзка с провеждане на 72-часови проби след като СМР били приключили, а акт образец 15 бил подписан. От така изложено съдът е приел, че е обоснован извода на административният орган, че е налице нарушение, изразяващо се в липсата във времевия график на иначе предвидените в техническото предложение работи по изпитванията на мрежите, вкл. пускът и пробната им експлоатация. Първоинстанционният съд не е възприел извода на органа, че е налице неравно третиране, в нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, на други участници в процедурата, а именно на отстранения поради същото нарушение участник ДЗЗД „ВиК мрежи Русе 2020". Приел е, че различията в предложенията на двамата участници - избраният за изпълнител и отстраненият ДЗЗД „ВиК мрежи Русе 2020", от гледна точка на броя, естеството и тежестта на допуснатите в тях несъответствия, водел до извод, че същите не са били в една и съща позиция, за да бъдат третирани еднакво, поради което не било налице твърдяното нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Приел е още, че дори да било допуснато нарушение на правилата за определяне на изпълнител по ЗОП, то нямало финансово изражение, тъй като от него не била настъпила и не би могло да настъпи реална вреда по отношение на средствата от ЕСИФ, като основание за определяне на финансова корекция. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. По отношение на материалната законосъобразност на издаденото от РУО на ОПОС решение настоящият касационен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд за липса на твърдяното от органа нарушение. Съгласно чл. 107, т. 1 ЗОП освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява кандидат или участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор или не изпълни друго условие, посочено в обявлението за обществена поръчка, поканата за потвърждаване на интерес или в покана за участие в преговори, или в документацията. За да обоснове извършено нарушение на посочената разпоредба административният орган е приел, че техническото предложение на избрания за изпълнител участник не отговаря на изисквания, въведени в част II „Методика за определяне на комплексната оценка на офертите“ от Документацията за участие в откритата процедура по ЗОП. Счел е, че неспазването на указанията за разписване на задължителния обхват на компонент 2.3.А. „Строителна програма. Времеви график на изпълнението“, съгласно изискванията на таблица № 3, представлява изрично посочено основание за отстраняване в част II „Методика за определяне на комплексната оценка на офертите“ от документацията, а именно по отношение на тази част на техническото предложение не е налице съответствие с дадените указания в таблица № 3 за неговата подготовка. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че в 2.3.A от методиката провеждането на изпитанията, от една страна, и пробната експлоатация, от друга, са посочени като самостоятелни изисквания, поради което същите не представляват една и съща дейност. В съответствие с приетите писмени доказателства е приел, че самото изброяване на изискуемите дейности „…изпитания, пуск, пробна експлоатация“ ясно обособява тяхното хронологично извършване, т.е. налага се извод, че „изпитанията“ предхождат пуска на завършените участъци/клонове на изгражданата ВиК мрежа, който, от своя страна, е предпоставка за началото на фактическата им експлоатация, при която се провеждат и 72-часовите проби при експлоатационни условия по чл. 7, ал. 3, т. 17 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 год. Безспорно е, че в позиции № 371 - 374 от представения времеви график, част от предложението за изпълнение на обявения за изпълнител участник, са включени само дейности, следващи подписването на акт обр.15, касаещи законоустановените 72 часови проби, т.нар. в т. 2.3.А от методиката „пробна експлоатация“, но не и предшестващите я „изпитания“, каквито липсват предвидени във времевия график, макар да са налични в техническото предложение на избрания изпълнител. В техническото предложение на избрания изпълнител е посочено, че „Изпитанията ще започнат след приключване на всички строителни и монтажни работи. Изпълнителят ще предаде на инженера за одобрение Инструкция за изпитанията. Едва след нейното одобрение може да се пристъпи към изпитания. За изпитването на всеки участък Изпълнителят ще уведоми инженера за готовността за провеждане на изпитанията. След одобрението на инженера и възложителя се пристъпва към провеждане на изпитанията. Изпитанията ще се извършват по методика на Изпълнителя, одобрена от инженера на проекта и в съответствие с Наредба № 2 от 22.03.2005, БДС EN805 или аналогичен. След окончателното завършване на строителните и монтажните работи и провеждането на необходимите изпитания, в случаи на допустими и несъществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти изпълнителят ще изготви и завери екзекутивната документация. На база на заверените екзекутивни чертежи и протокола от проведените изпитания, основните участници в строителството ще подпишат констативен акт за установяване годността за приемане на строежа – образец 15 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството“. Предвид изложеното обосновано първоинстанционният съд е приел, че изпитанията предшестват подписването на акт образец 15, докато експлоатационните проби следват по време окончателното завършване на СМР, удостоверено чрез неговото подписване и в този смисъл не са идентични. От представените по делото доказателства се установява, че действително е налице разминаване между офертата и предложения от него времеви график, в частта относно дейностите по „пробна експлоатация“ и предшестващите я „изпитания“. В случая макар посоченото несъответствие в цитираните позиции на представения времеви график, формално да съставлява нарушение на изискванията на ЗОП, то се явява несъществено и не води до неяснота каква е волята на участника и дали предложеното от него съответства на заложените от възложителя изисквания, като предложението му би следвало да се разглежда в неговата цялост, а не едностранчиво и с оглед дадената информация само в един от представените документи. Посоченото несъответствие между офертата и предложения от избрания за изпълнител участник времеви график, в частта относно дейностите по „пробна експлоатация“ и предшестващите я „изпитания“, административният орган обвързва и с нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Така посоченото нарушение е довело и до неравно третиране на други участници в процедурата, а именно по отношение отстранения участник ДЗЗД „ВиК мрежи Русе 2020“. На следващо място е приел, че така посоченото нарушение, изразяващо се в липсата във времевия график на иначе предвидените в техническото предложение изисквания, е в нарушение на закона. В чл. 2, ал. 1 ЗОП са регламентирани принципите, които възложителите трябва да спазват при възлагане на обществените поръчки. В разпоредбата изрично е посочено, че обществените поръчки трябва да съответстват на принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално на тези за свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и на произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация (т. 1) и на свободна конкуренция (т. 2). Нарушаването на принципите при възлагането на обществените поръчки може да е следствие от извършено нарушение на императивна правна норма, чрез която същите са гарантирани, но в случая административният орган не е обосновал извода, че останалите участници са били поставени в неравнопоставено положение или дискриминирани по конкретен признак чрез действията на възложителя, както и че е нарушена свободната конкуренция между участниците, вследствие незаконосъобразното допускане до класиране на избрания за изпълнител участник. В случая в мотивите на решение с рег. № ЗУП-3-19 от 17 ноември 2020 год. по компонент 2.3.А, в частта за отстраняване на участника ДЗЗД „ВиК мрежи Русе 2020“, възложителят е посочил следното: „Представена е строителна програма/времеви график за изпълнението. Тя позволява проследяването на критичния път на проекта, а също съдържа всички изискуеми елементи, с изключение на работите по изпитванията на мрежите, вкл. пускът и пробната експлоатация. В позиция 279 участникът посочва подписване на протокол-образец 17, но горните събития не са отразени в мрежовия график“. Видно от времевия график, представен от този участник, във връзка с провеждането на пробите е предвидено следното: „Издаване на сертификат за приемане от инженера, вкл. подписване на акт обр.15 за приемане на строежа и подписване на протокол обр.17 за проведени 72-часови проби при експлоатационни условия“. От изложеното се установява, че участникът не е включил изрично в графика нито провеждането на законовоустановените 72-часови проби, нито на изискуемите предшестващи ги изпитания. На следващо място, по отношение на отстранения участник ДЗЗД „ВиК мрежи Русе 2020“ са налице и множество други основания за неговото отстраняване, а именно несъответствия в предложението за изпълнение на поръчката спрямо изискванията на документацията за възлагане на обществената поръчка, вкл. предварително обявените условия за нейното изпълнение, а също и спрямо приложимото законодателство, както и с оглед на посоченото в Методиката за определяне на комплексна оценка, че задължителните компоненти гарантират изпълнението на поръчката, подробно описани в посоченото решение. В този смисъл настоящият касационен състав намира, че така посочените нарушения не са тъждествени с констатираното несъответствие в техническото предложение на избрания за изпълнител участник. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че по отношение на отстранения участник ДЗЗД „ВиК мрежи Русе 2020“ са налице и множество други несъответствия в техническото предложение с изискванията на документацията за обществената поръчка, подробно описани в протокол № 3 от 21 октомври 2020 год. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая броя, естеството и тежестта на допуснатите в тях несъответствия води до извод, че същите не са в една и съща позиция, за да бъдат третирани еднакво, поради което не е налице твърдяното нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото комисията е установила множество други нередовности, участникът при всички случаи е подлежал на отстраняване. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че основанията за отстраняване следва да са за съществени несъответствия. Дори да има незаконосъобразно третиране на участниците относно едно от констатираните нарушения, то не е довело до незаконосъобразно допускане на участника определен за изпълнител. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 43 860,47 евро представляващи платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и доказателства към него. Процесуалният представител на касатора е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което, настоящия съдебен състав намира за основателно. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, осъществените в касационното производство процесуални действия, както и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 год. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 год., съдът намира, че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, следва да бъде присъдена сумата от 30 702 евро, представляваща адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,