Определение № 887 от 19.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1884/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Петя К. от САК в качеството й на процесуален представител на Д. А. Й. срещу определение № 328 от 06.06.2024 г. по в. гр. д. № 494/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на адв. К. за изменение на постановеното по делото решение № 50 от 06.03.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 760 лв. (разлика над присъдените с решението 800 лв. до дължимите според адв. К. 1 560 лв.) за осъществено във въззивното производство безплатно процесуално представителство на ищеца Д. Й. и редуциране на присъденото в полза на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер 540 лв. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за изменение на въззивното решение в частта за разноските съобразно молбата по чл. 248 ГПК. Поддържат се оплаквания, че въззивният съд неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение като се е позовал на принципите, заложени в Наредбата за плащането на правната помощ, която е приложима при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение, но не и на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА; че въззивният съд неправилно е мотивирал преценката си за размера на дължимото адвокатско възнаграждение с решение от 25.01.2024 г. по дело № C - 438/2022 г. на Съда на ЕС и е приел, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение при определяне на размера на адвокатското възнаграждение; че съдът неправилно е присъдил на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение в размер, определен с оглед критериите за определяне на адвокатско възнаграждение по Закона за адвокатурата. Ответникът по частната жалба „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище в [населено място] не заявява становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 50 от 06.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 494/2023 г., Апелативен съд - Велико Търново е отменил частично решение по гр. д. № 332/2022 г. на Окръжен съд - Габрово и е осъдил „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на Д. А. Й. допълнително обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 19.04.2022 г., в размер на 10 000 лв., като е потвърдил решението в обжалваната от ищеца част за отхвърляне на иска за разликата над 35 000 лв. до претендираните 65 000 лв. В зависимост от изхода на въззивното производство с решението съдът е присъдил на адв. Петя К. - процесуален представител на ищеца Д. Й., адвокатско възнаграждение за осъществено във въззивното производство безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 800 лв., а на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - юрисконсултско възнаграждение в размер 540 лв. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК адв. К., действаща като пълномощник на ищеца Д. Й., е сезирала Апелативен съд - Велико Търново с молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските. По повод на молбата е постановено обжалваното с частната жалба определение от 06.06.2024 г., с което молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. За да откаже да присъди допълнително адвокатско възнаграждение в претендирания от адв. К. размер от 760 лв. (разлика над присъдените с решението 800 лв. до дължимите според адв. К. 1 560 лв.), въззивният съд е препратил към изложените в мотивите на решението съображения, че адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА следва да бъде определено при съобразяване на постановеното от Съда на ЕС решение от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, според произнасянето в което предвидените в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни и не обвързват съда. Предвид неприложимостта на цитираната наредба въззивният съд е приел, че в случая адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА следва да се определи съобразно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 9, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като се отчете инфлацията от 25,8 % и като се съобрази фактическата и правна сложност на спора, както и вида и количеството на извършената от адв. К. работа по делото. След преценка на посочените обстоятелства въззивният съд е направил извод, че определеното в решението адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. с ДДС отговаря на приложимите критерии и няма основание да бъде увеличавано до претендираните с молбата по чл. 248 ГПК 1 560 лв. Относно искането за редуциране на присъденото в полза на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД юрисконсултско възнаграждение въззивният е изложил мотиви, че възнаграждението не подлежи на промяна, тъй като неговият размер е определен в съответствие с относимите разпоредби в Наредбата за заплащането на правната помощ и с критериите за определяне на адвокатско възнаграждение в случаите по чл. 38 ЗА. Обжалваното определение е частично неправилно. Осъществяването на безплатно процесуално представителство при условията на чл. 38 ЗА поражда право за процесуалния - представител - адвокат да получи възнаграждение за работата си в размер, определен от съда. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд правилно е приел за задължително тълкуването, дадено от Съда на ЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което националният съд не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съдържащата се в наредбата правна регулация представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и поради абсолютната й нищожност съдът е длъжен да откаже да я приложи. Отнесено към конкретния случай, даденото от Съда на ЕС тълкуване позволява на съда да определи по своя преценка размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, като изходи от обективни критерии - вид и предмет на делото, фактическа и правна сложност на спора, материален интерес, обем и съдържание на осъществената от процесуалния представител адвокат правна защита на страната, без да е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения. Изразеното от въззивния съд становище, че с оглед решението на Съда на ЕС и неприлагането на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се определи съобразно правилата на Наредбата за заплащането на правната помощ, не кореспондира със закона. Процесуалното представителство пред съд, поето при условията на чл.38 ЗА, е извън приложното поле на Закона за правната помощ, поради което Наредбата за правната помощ е неприложима при определяне на неговия размер. Неправилната преценка на въззивния съд относно приложимата към размера на адвокатското възнаграждение правна уредба е довело до неправилност на извода на съда за размера на възнаграждението, което се дължи на адв. К. за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца по конкретното дело. Производството пред въззивния съд е образувано по изготвени и подадени от адв. К. въззивна жалба и частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК. Въззивната жалба съдържа подробни и аргументирани оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и за принос на пострадалия, предпоставящ намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В хода на въззивното производство адв. К. е депозирала и молба - уточнение на въззивната жалба, като с решението на въззивния съд жалбата е уважена за сумата 10 000 лв. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства, релевантни за размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА, както и предопределената от съдържанието на въззивната жалба и на отговора фактическа и правна сложност на спора във въззивното производство, водят до извод, че присъденото от въззивния съд в полза на адв. К. възнаграждение от 800 лв. с ДДС е занижено. Размерът на възнаграждението не е съобразен нито с фактическата и правна сложност на спора, нито с обема и съдържанието на предоставената от адв. К. правна защита пред въззивната инстанция. Според преценката на настоящата инстанция за извършената работа по делото пред въззивния съд адв. К. има право на възнаграждение в размер на 1 000 лв. с ДДС, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение за сумата 200 лв. (разлика над присъдените 800 лв. до дължимите 1 000 лв.) и въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските чрез присъждане на тази сума. В останалата част молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна, поради което определението на въззивния съд за оставянето й без уважение следва да бъде потвърдено. Неправилен е изводът на въззивния съд, че критериите за определяне на юрисконсултско възнаграждение, което се присъжда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, са идентични с тези за определяне на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ЗА. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). В чл. 37 ЗПП е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерски съвет по предложение на НБПП. Въз основа на чл. 37 ЗПП с ПМС № 4/06.01.2006 г. е приета Наредба за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), според чл. 25, ал. 1 (в приложимата редакция от ДВ бр. 74/2021 г.) на която за защита по граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а според чл.25, ал.2 (ред. ДВ бр.74/2021 г.) за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.1. В конкретния случай ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е представляван пред въззивната инстанция от юрисконсулт, който е депозирал отговор на подадените от ищеца въззивна жалба и частна жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК, без да се явява в проведеното открито съдебно заседание по делото. Материалният интерес във въззивното производство е 40 000 лв., но с оглед обема на осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство и фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК е следвало да бъде определено в границите на размерите по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, като не е съществувало основание да бъде завишавано до 540 лв. съгласно чл. 25, ал. 2 от наредбата. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта относно присъдено юрисконсултско възнаграждение, и въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на дружеството - ответник за въззивното производство в преценения като дължим от настоящата инстанция размер от 300 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,