Определение № 12 от 11.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4784/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор №02676.155.126.1, разположена в имот с идентификатор 02676.155.126, с адрес: [населено място], м. „А.“, [улица], срещу определение № 4993/04.10.2017 г. по в. ч. гр. д. № 725/2017 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2367/20.04.2017 г. по гр. д. № 452/2017 г. на Разложкия районен съд, с което е прогласена липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа спора и производството е прекратено. Частният жалбоподател поддържа становището, че българският съд е компетентен да реши спор по иск срещу етажен собственик с местоживеене на територията на друга държава-членка относно вземания за поддръжка и управление на общите части в сграда, намираща се на територията на страната, като излага подробни съображения. Моли въззивното определение да бъде отменено. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване твърди, че съществуват основанията по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК по въпроса дали българският съд е компетентен да разгледа иск относно вземания на етажна собственост срещу етажен собственик с постоянно местоживеене в друга държава членка на ЕС, които вземания възникват от решение на общото събрание на етажните собственици за плащане на суми, необходими за поддръжка и управление на общите части в сграда, намираща се на територията на страната. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че подадената частна касационна жалба е редовна и допустима на основание чл. 28 КМЧП и чл. 274, ал.3 ГПК, както и че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. С обжалваното определение въззивният съд в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК е потвърдил определение № 2367/20.04.2017 г. от 20.04.2017 г. по гр. д. № 452/2017 г. на Разложкия районен съд, с което е прогласена липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа спора и производството е прекратено. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор 02676.155.126.1 против М. А. Х., гражданин на О. кралство Великобритания и С. И., с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата в общ размер на 1300 евро, равняващи се на 2542.58 лева: 1000 евро, представляващи вноска за управление и поддържане на общите части на етажна собственост на сграда, и 300 евро, представляващи вноска за Фонд Резервен. По поставения в изложението въпрос, въззивното определение на Б. е в противоречие с практиката на ВКС, установена по ч.гр.д. 3834/2017г. на ВКС ІІІ ГО, където е прието, че компетентен да разгледа такъв спор е българският съд. Освен посочените аргументи в това касационно определение, допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че предмет на делото е задължение, произтичащо от съсобственост /чл. 2, т.2, б“ii“ от Регламент /ЕО/ №1896/2006г. на ЕП и ЕС/ и тъй като съдът следва да установи вещното право на съсобственост, а изключителна компетентност за това има съдът по местонахождение на имота, съгласно чл. 24 от Регламент /ЕО/1215/2012 на ЕП и ЕС, то съдът по местонахождение на имота ще е компетентен да установи и самото задължение, произтичащо от съсобственост. Определенията на въззивния съд и първоинстанционния съд са неправилни и следва да се отменят като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,