Определение № 60179 от 09.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4041/2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Д. С. М., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат А. Д., срещу решение №4422 от 22.07.2020 г. по гр. дело №12674/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №165435 от 15.07.2019 г. по гр. дело №80881/18 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените по реда на чл.439 ГПК искове на Д. С. М. срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД за признаване за установено, че не дължи сумата 14 277.41 лв. – главница по договор за кредит, заедно със законната лихва от 19.02.2010 г., както и сумата 387.48 лв. – непогасена част от мораторна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.03.2010 г. Съдът констатира, че по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ е образувано тълк. дело №3/2020 г. за приемане на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС. Ето защо производството по делото следва да бъде спряно до приключване на това тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.