Определение № 103 от 21.08.2019 г. на ВКС по н. д. № 798/2019 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК. С разпореждане № 97 от 23.07.2019 г. съдията- докладчик по нохд № 312/19 г. при районен съд- Самоков е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност, като е изпратил делото на ВКС за определянето на компетентния съд, който да разгледа делото. Прокурорът при ВКП е дал становище, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд- София. При направената проверка настоящият състав констатира следното: В Районен съд - Пазарджик е образувано нохд № 1337/19 г. по внесен срещу Г. А. М. обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 210, ал.1 т. 4 вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съдията- докладчик е счел, че делото е подсъдно на Районен съд – Самоков и го е изпратил там. С разпореждане № 97 от 23.07.2019 г. в процедурата по чл. 247а, ал. 3 от НПК съдията-докладчик е приел, че делото не е подсъдно на Районен съд- Самоков и е повдигнал спор за подсъдност с РС-Пазарджик като го е изпратил във ВКС. След като обсъди материалите по делото, ВКС намери, че компетентен да разгледа и реши делото е Районен съд- Самоков, поради следните съображения: Подс. Г. А. М. е обвинен в това, че за периода от началото на месец февруари 2013 г. до 3.07.2017 г. в градовете София, Тутракан, Айтос, Ловеч, Ямбол, Бяла Слатина, Котел, Добрич, Сливен, Троян, Габрово, Хасково Гълъбово, Казанлък, Елин Пелин, Свиленград, Раднево, Видин, Велико Търново, Банско, Костинброд, Бургас, Самоков и селата Звездица и Трояново, в условията на продължавано престъпление сам и в съучастие с неустановено лице, с цел да набави имотна облага за себе си поддържал заблуждение у различни лица, че ще им бъде отпуснат кредит, за който следвало да преведат различни суми като такси и с това им причинил имотна вреда в размер на 3 767 лв., като деянието е извършено повторно и е немаловажен случай- престъпление по чл. 210, ал.1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Свидетели по делото са тридесет и едно лица, живеещи в посочените по- горе градове и села, като последното деяние по обвинителния акт е извършено в периода от месец май 2017 г. до 3.07.2017 г. и е в [населено място]. Ето защо независимо, че седем свидетелите от общо 31, живеят в [населено място], не може да се приеме, че те представляват преобладаваща част и че това налага делото да бъде разгледано от Районен съд- София, тъй като останалите двадесет и четири живеят на различни места из цялата страна. Съображението, че София като столица има по- добре развити транспортни връзки от [населено място], не може да натежи при преценката за определяне на компетентния съд, с оглед заложените критерии в чл. 43 т. 1 от НПК, изискващи „много“ обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд. С оглед изложеното и на основание чл. 43, т. 1 от НПК ВКС – първо наказателно отделение