Решение № 12642 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2012 г.

Решение № 12642 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на кмета на община "Родопи", гр. Пловдив, срещу решение № 470/28.02.2012 г., постановено по адм. д. № 2090/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е прогласена нищожността на негова заповед № 352 от 06.06.2011 г. за определени по реда на чл. 9б ЗМДТ задължения за заплащане на такса битови отпадъци (ТБО) за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и лихви за този период, начислени към 1.05.2010 г., а в останалата част, касаеща периода 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г. заповедта е била отменена. В касационната жалба, поддържана срещу отменителната част на решението, се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "Светлина - Иван Станилов", гр. Пловдив срещу описаната заповед и се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Иван Петров Станилов, действащ като ЕТ с фирма "Светлина - Иван Станилов", със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Пере Тошев" № 121, ет. 1, чрез процесуален представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора. Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е била заповед № 352 от 06.06.2011 г. на кмета на Община "Родопи", гр. Пловдив, с която са определени задължения за ТБО за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. и лихвите за просрочие към тях, начислени към 10.05.2011 г. в общ размер на задължението - 10 033.42 лв. и 2 651.99 лв. - лихви. За да прогласи нищожността на акта относно периода 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г. съдът е приел, че компетентен да установи публичните общински вземания за ТБО, съответно да издаде акт за установяването им към 30.06.2011 г. не е кметът на общината, а определени за целта служители на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите. Счел, че по делото не се представени доказателства за определени служители по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, а след като установяването на ТБО не е извършено от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, е допуснат съществен порок при издаване на оспорения административен акт, водещ до неговата нищожност. Видно от обстоятелствената част и петитума на касационната жалба, в тази му част решението не е оспорено и е влязло законна сила (Сравн.: чл. 296, т. 2 ГПК, вр. с чл. 228 и чл. 144 АПК). Независимо от това следва да се посочи, че правният извод за нищожност на акта в тази му част се споделя от настоящия състав - в същия смисъл виж: решение по адм. д. № 5336/2012 г. на ВАС. Предмет на касационното производство е решението в частта му, с която е отхвърлената жалбата срещу заповедта за определяне на задължения за заплащане на ТБО. За да постанови акта си, АС - Пловдив е приел: 1). че определените от общината граници на районите, обслужвани с услуги по чл. 62 ЗМДТ изключват възможността имота на жалбоподателя (ПИ с площ от 3000 кв. м, съставляващ имот № 020108 в масив 20 на землището на с. Брани поле, община Родопи, м. "Чиирите"), да е ползвал услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, т. к. за с. Брани поле не е конкретизирана местност извън регулацията, която да е обхваната; 2). Също така е прието, че с оглед липсата на акт, определящ територията за обществено ползване, която ще се почиства извън посочените в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ граници, както и при липса на други доказателства (графици, справки за ръчно почистване и др.) за териториите за обществено ползване, извън регулация, услугата "чистота на териториите за обществено ползване" не е реално предоставяна, поради което и такса не е дължима; 3). Прието е, че услугата "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения", не е реално предоставяна, поради което и таксата не е дължима, а за услугата по чл. 71, т. 3 ЗМДТ не са приложени конкретни доказателства за извозване на отпадъци от територията, в която се намира имотът на жалбоподателя с цел депонирането им; 4). Относно определеният общо размер на задълженията по годишни периоди е прието, че ТБО не е разграничена по отделни периоди и видове задължения, с оглед съотнасяне на размера към разпоредбите на чл. 67, вр. с чл. 66 ЗМДТ, като след изслушана съдебно-икономическа експертиза е прието, че поради начина на отчитане на изпълнението - предоставяне на услуги по чл. 62 с. з. не може да се установи коя от трите услуги е била предоставяна и с каква честота за имота на търговеца. Всички тези изводи на съда са обосновани и законосъобразни. Съобразени са с релевантните за спора доказателства, правилно е приложен материалният закон като изискуеми предпоставки и съдържание на правните норми. Видно от данните по делото, в тежест на ЕТ "Светлина - Иван Станилов" е определена ТБО за 2007 - 2009 г., според одобрените разходи за съответната година за всяка една от визираните в чл. 62 ЗМДТ дейности. Конкретният размер се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка дейност поотделно, като видно и от неоспореното заключение на в. л. по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, при издаване на заповедта в отменената й част това изискване не е изпълнено. При определяне на обхвата на предоставяне на услуги по чл. 62 ЗМДТ, кметът е издал заповед № 1168 от 26.10.2006 г., чието действие за с. Брани поле касае имотите в регулация. Последващите заповеди за 2007 и 2008 г. имат същият периметър на действие. При тези доказателства за утвърдените райони на предоставяне на услугите, изводът, че имотът на търговеца не попада в зоната на обслужване е правилен. Обосновани са и изводите за недължимост на определената такса относно услугата "поддържане на чистота на териториите". Условията, при което не се събира такса за някоя от услугите по чл. 62 ЗМДТ са посочени в чл. 71 с. з и от тълкуването на т. 2 от цитирания законов текст следва изводът, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. При условие, че липсва изготвен акт за допълнителна територия, която да се почиства извън определените в заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, за да се дължи таксата е необходимо услугата да се извършва реално, а в случая липсват каквито и да е доказателства в тази насока. Твърдението на касатора, че за достигане до имота лицето преминава през уличните платна, алеи и др. от инфраструктурата на населените места, които се почистват, не формира извод за предоставяне на услугата за територията, в която е собственият му недвижим имот. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на местността "Чиирите", извън регулацията на с. Брани поле от страна на общината, както и при липсата на доказателства за това, че териториите извън регулацията на селото изобщо са включени в районите, посочени в заповед 1168/26.10.2006 г. на касатора, правилен е изводът на съда за недължимост на тази компонента от ТБО за процесния имот Във връзка с услугата "обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения" правилно е направен извод, че не се дължи такса поради непредоставяне на услугата, независимо от наличието на регионално депо. По аргумент от нормата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ, приемането и депонирането на битови отпадъци на депото в землището на с. Цалапица, във връзка с което се представиха справки по периоди от 2007 до 2009 г. предполага дължимост на таксата, само когато процесният имот се намира в район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Следва да се отбележи още, че таксата като вид финансово вземане се заплаща за реално предоставени услуги и при липсата на доказателства относно събирането на битови отпадъци с цел транспортирането им до депото за транспониране, за да се обоснове дължимост на таксата е необходимо доказване на реалното й предоставяне, което в случая не е установено. Нормата на чл. 71 ЗМДТ разглежда три отделни предпоставки, свързани с отделните компоненти формиращи ТБО, чиято приложимост към конкретния казус съдът е съобразил и вярно изтълкувал. При безспорно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд обосновано е направил извод за незаконосъобразност на акта в частта му относно опредената ТБО за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. и по тази компонента. Доводите в касационната жалба са неоснователни. Позоваването на справките за приетите количества ТБО на депото в Цалапица за процесния период не променя извода за това, че услугите не се предоставят реално за имота на ЕТ "Светлина - Иван Станилов", а позоваването на разпоредбите, регламентиращи плащането на местни такси за услугите по чл. 62 ЗМДТ не обосновава различен извод във връзка с дължимостта на такса за услугата, още повече, че имотът е празен и не е установено да генерира отпадъци. Съдът е обсъдил всички доводи на страните, като правният извод е съответен на доказателствата, включително и заключението на експертизата. Правилно е приложен материалния закон като е прието, че заповедта на касатора, с която са определени задължения за ТБО е незаконосъобразна в частта за 2007 г. - 2009 г. На последно място - неоснователно е оплакването за неправилност на решението в частта му, имаща характер на определение относно дължимите в тежест на издателя на отменения акт разноски, поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Общата процесуална норма на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК позволява намаляване размера на поисканото възнаграждение за адвокат поради прекомерност. Съгласно предписанието на сочената разпоредба, възражението има за адресат правоприлагащия орган, пред който е висящо съответното производство. Видно от данните по делото, подобно възражение не е направено в съдебното производство пред АС - Пловдив до приключване на устните състезания. Искането за разноски следва разглеждането на спора по същество и като не е направено своевременно, е преклудирана възможността след постановяването на решението за първи път да се възразява за прекомерност на разноските. Затова с оглед процесуалното поведение на страната, която е била представлявана от адв. Моллова - Кирчева в съдебно заседание, но не е направила възражение за прекомерност на разноските, в касационната фаза е недопустимо да се упражнява подобно правомощие. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - Пловдив като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила в оспорената му част. Ответникът по жалбата не е заявил искане за заплащане на разноски в касационното производство, нито е представил доказателства за извършени такива, поради което в настоящото производството не се присъждат разноски в тежест на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК Върховният административен съд, седмо отделение