Решение № 1744 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6884/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Н. М. чрез адв.В. Челебиев срещу решение № 3776 от 15.04.2025 год. постановено по адм. д. № 224/2025 год. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1012-26-462-3/17.01.2025 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково. В касационната жалба се навеждат доводи за нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да отмени решението на директора на ТП на НОИ Хасково. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, след като обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в 14 дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Хасково е решение № 1012-26-462-3/17.01.2025 год. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Н. Н. М. против разпореждане [номер]-2140-26-1016/28.11.2024 год. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Хасково, с което на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови своя отказ административният орган е приел, че М. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 29.07.2024 год. и към тази дата същият има навършена възраст [заличен текст] и осигурителен стаж положен за периода 22.12.1969 год. до 30.06.1989 год. с прекъсване 00 години 02 месеца и 27 дни от първа категория, 01 година 03 месеца и 04 дни от втора категория и 10 години 07 месеца и 09 дни от трета категория. Общ осигурителен стаж превърнат съгласно чл. 104 от КСО към трета категория 12 години 11 месеца и 18 дни. Лицето не отговаря на изискванията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като има изискуемата възраст, но няма необходимия осигурителен стаж от 39 години и 06 месеца, а има осигурителен стаж от 12 години 11 месеца и 18 дни. На лицето не следва да се отпуска и пенсия на основание чл.68, ал.3 от КСО, тъй като същото не отговаря на изискването на тази норма за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж, а има осигурителен стаж от 10 години 07 месеца и 09 дни от трета категория /без превръщане/. Пенсионният орган е зачел осигурителния стаж на лицето при осигурител ТКЗС [населено място], обл.Хасково за периода от м.03.1976 год. до м.11.1986 год./с прекъсвания/ съгласно удостоверение за пенсиониране обр.УП-13 с изх.№ 21121-26-512-11/14.01.2025 год. издадено от ТП на НОИ Хасково с данни отговарящи на предадената за съхранение в отдел „Обединен осигурителен архив“ първична документация. Решението на директора на ТП на НОИ Хасково е обжалвано пред административния съд, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на М.. Съдът е извършил задълбочена проверка на представените по делото доказателства като е проверил обжалвания административен акт на всички основания по чл.168 от АПК. В мотивите на решението е посочено, че правилно пенсионният орган е установил осигурителния стаж на лицето, който е в размер на 00 години 02 месеца и 27 дни от първа категория, 01 година 03 месеца и 04 дни от втора категория и 10 години 07 месеца и 09 дни от трета категория. Предвид навършената от лицето възраст към датата на подаване на заявлението за пенсиониране /70 години 08 месеца и 06 дни/ и зачетения осигурителен стаж правилен е изводът на пенсионния орган, че не са налице условията за пенсиониране по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Съгласно тази норма през 2024 год. мъжете имат право на пенсия при навършване на 64 години и 07 месеца и придобит осигурителен стаж от 39 години и 06 месеца. Н. Н. М. има навършена необходимата възраст, но няма изискващия се осигурителен стаж, а има осигурителен стаж 12 години 11 месеца и 18 дни. Не се следва и пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като съгласно и в този случай лицето няма необходимия действителен осигурителен стаж от 15 години. Съдът е изложил мотиви относно всички наведени с първоинстанционната жалба възражения като ги е отхвърлил като неоснователни. По отношение на възражението относно трудовата книжка съдът е приел, че нейната материална доказателствена сила е оборена в хода на административното производство, тъй като са събрани доказателства, че лицето не фигурира в разплащателните ведомости за целия процесен период. Лицето не е ангажирало доказателства за опровергаване на фактическите констатации на органа. При това положение съдът е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Хасково е правилно и законосъобразно и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на Административен съд Хасково, поради което на основание чл. 222, ал. 22, изр. второ от АПК не намира основание да ги преповтаря. Правилно първоинстанционният съд е установил, че не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето по чл.68, ал.1-3 от КСО, тъй като касаторът има необходимата навършена възраст, но няма изискуемия осигурителен стаж от 39 години и 06 месеца съгласно ал.1 и ал.2 и няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години съгласно ал.3. В производството пред административния съд подробно е изследван трудовия стаж на касатора и са обсъдени всичките му възражения, които са наведени и в настоящото производство. Правилно решаващият състав на административният съд е приел, че осигурителният стаж на лицето е такъв какъвто е зачетен от пенсионния орган, който се е позовал на издадените удостоверения от НОИ. В съдебното производство не са представени нови доказателства и не са направени нови твърдения различни от вече наведените, поради което правилно съдът се е произнесъл по жалбата съобразно събраните доказателства. Пред касационната инстанция се навеждат възражения за допуснати от съда процесуални нарушения изразяващи се в неправилно кредитиране на част от писмените доказателства по делото. Доколкото тези писмени доказателства не са оспорени от страна на жалбоподателя в първоинстанционното производство, нито тяхната доказателствена сила е оборена по предвидения в закона ред, настоящата инстанция намира, че съдът не е допуснал процесуално нарушение като е мотивирал съдебния си акт с така приетите доказателства. Както бе посочено административният съд е обсъдил всички възражения в първоинстанционната жалба и е постановил съдебния си акт съгласно събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните. Не се възприема като процесуално нарушение липсата на експертиза по делото, тъй като искане за назначаване на такава не е направено пред инстанцията по съществото на спора, нито е имало необходимост от назначаване на такава с оглед на събраните доказателства и липсата на каквито и да е нови ангажирани от лицето доказателства. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира обжалваното решение за обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да се остави в сила. И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника по касация. Следва да се осъди Н. Н. М. да заплати на ТП на НОИ Хасково разноски в размер на 51, 13 евро за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,