Определение № 11342 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на Община Септември, чрез адв. Иванов срещу определение № 1598 от 24.04.2024 г., постановено по адм. дело № 429/2024 г. на Административен съд - Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по частната жалба. Ответникът - кмет на село Варвара, общ. Септември, обл. Пазарджик, в писмен отговор, чрез юрк. Чавдарова, ангажира становище за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Община Септември, представлявана от И. Вощанска- За кмет на общината с искане за обявяване на нищожност на Разрешение за строеж № 27/16.05.1995 г., издадено от кмет на Община Септември, както и на инвестиционните проекти към разрешението за строеж и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът след като е обсъдил доводите в жалбата и след преценка на представените по делото писмени доказателства е приел, че не е налице подлежащ на оспорване акт. Определението е правилно. По делото е безспорно, че Разрешението за строеж № 27/16.05.1995 г. и Разрешение за ползване № 110/16.04.1996 г. на ръководителя на ДИТСК (сега ДНСК София) са издадени по реда и при действието на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ отм.). Видно от разпоредбата на чл. 154а, ал. 2 ЗТСУ (отм.) - „не може да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж за реализирани строежи, за които е издадено разрешение за ползване, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това“ за разлика от сега действащата регламентация по ЗУТ. Това налага заключението, че подадената в последствие жалба, в това число и съдържаща доводи за нищожност на разрешението за строеж се явява недопустима. Предвид изложеното съдът правилно е приел, че жалбата е недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на частния жалбоподател не следва да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,