Определение № 200 от 21.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1960/2013 г.

Варненският районен съд е повдигнал по реда на чл.84 ЗАНН, във връзка с чл.44 НПК спор за подсъдност със Софийския районен съд относно обжалването на наказателно постановление на и.д.председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(ДКЕВР) за административно нарушение по чл.206, ал.1 Закона за енергетиката, извършено от [фирма]-Варна. Спорът между съдилищата е за мястото, където е било извършено или довършено административното нарушение (чл.59, ал.1 ЗАНН) и дали това е станало чрез действие или бездействие. Според прокурора от Върховната касационна прокуратура спорът трябва да бъде разрешен в полза на СРС и делото да бъде разгледано от ВРС. Върховният касационен съд намери спорното дело за подсъдно на ВРС. Санкционираното с 20 000 лева административно нарушение е описано в наказателното постановление като сключване на договор за банков кредит (за кредитна линия) в размер на 1 млн. и 900 хил.евро, но без [фирма] да поиска и получи преди това съответното разрешение от ДКЕВР. От направеното описание се вижда, че санкционираното нарушение е осъществено в действителност чрез действие (бездействието е по отношение само на изискващото се разрешение, което само по себе си е несъставомерно), а що се отнася до местоизвършването му, то-по общите правила за сключване на търговските договори – се смята за извършено в седалището на кредитополучателя(заемателя), в случая – във Варна (независимо че в самия договор е посочено сключване в София). С направените от ВКС изводи съвпада становището на СРС (макар и не напълно – като е приел, че нарушението е извършено чрез бездействие), поради което и съставът на І н.о.