Определение № 1146 от 20.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 547/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.2 вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Адвокатско дружество “Г. и М.” – процесуален представител на ищцата Ц. П. А. - Т., против определение № 412/18.12.2025 г. по в.т.д. № 404/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената молба за изменение по чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение № 283/22.10.2025 г. в частта за разноските. В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на определението на апелативния съд и се иска неговата отмяна. Развиват се подробни аргументи, че към присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ от 1 000 лева следва да се добави и дължимият ДДС от 200 лева. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба “Застрахователна компания “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], оспорва същата като неоснователна с доводи, че при действащото законодателство няма основание съдът да начислява ДДС върху възнаграждението за безплатна правна помощ. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С решение № 283/22.10.2025 г. по в.т.д. № 404/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив е потвърдено решение № 198/07.05.2025 г. по т.д. № 582/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната част за осъждане на застрахователното дружество да заплати на Ц. П. А. – Т. разликата над 24 500 лева до 35 000 лева - обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.10.2019 г., предизвикано от водача на МПС с рег. [рег.номер на МПС], чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 05.07.2024 г., и в полза на Адвокатско дружество “Г. и М.” е присъдено адвокатско възнаграждение от 1 000 лева за оказано на ищцата безплатно процесуално представителство във въззивното производство. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като се претендира и дължимият ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение апелативният съд е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК с мотиви, че определеният адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищцата е съобразен с наднационална съдебна практика - решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.; извършените от същия процесуални действия във въззивното производство – подаване на отговор на въззивна жалба, лично явяване в съдебно заседание; с обстоятелството, че въззивното производство се е развило и приключило само в едно открито съдебно заседание, както и че исковете по чл. 432 КЗ не се отличават със значителна фактическа и правна сложност, с оглед наличието на многобройна съдебна практика по относимите въпроси за производствата по иск за заплащане на застрахователно обезщетение. Преценено е, че макар в пар. 2а от ДР на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа да е предвидено, че за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните такъв се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на имащите право лица безплатна правна помощ. Намерено е, че по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга, която не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2, т. 1 ЗДДС. Добавено е, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС, доколкото правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. Настоящият състав намира обжалваното определение за неправилно. С решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. на СЕС е дадено тълкуване на член 2, § 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. В съответствие с така даденото разрешение във формираната константна практика на касационната инстанция (определение № 50417/05.10.2022 г. по ч.т.д. № 2213/2021 г. на ВКС, I т.о., определение № 542/12.12.2019 г. по ч.т.д. № 2725/2019 г. на ВКС, I т.о., определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, II т.о., определение № 50449/04.11.2022 г. по ч.т.д. № 2475/2021 г. на ВКС, I т.о., определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., др.), се приема, че в случай на предоставена при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна правна помощ, когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, при присъждане на адвокатското възнаграждение следва да се начисли и дължимият ДДС. С оглед на възприетите разрешения в практиката на СЕС и ВКС и предвид данните за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС, върху определеното адвокатско възнаграждение от 1 000 лева се начислява ДДС и същото възлиза на 1 200 лева с ДДС. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено изменение на въззивното решение в частта за разноските, като в полза на адвокатското дружество бъде присъден дължимият ДДС от 200 лева, превалутиран в евро съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,