Определение № 186 от 22.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 843/2018 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по искане на [фирма], [населено място] за спиране изпълнението на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 1579 от 11.12.2017 г. по в. гр. д. № 2646/2017 г. С оглед изискванията на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, с разпореждане на Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС от 08.03.2018 г. на молителя са дадени указания за представяне на надлежно обезпечение в размер на присъдената сума 25 844 лв. Срещу така постановеното разпореждане молителят е депозирал възражение вх. № 2880 от 20.03.2018 г., с което заявява несъгласието си за внасяне на указаното му обезпечение с твърдението, че насрещната страна е достатъчно обезпечена поради извършен превод на процесната сума по сметката на ЧСИ с оглед наложения от него запор върху банковите сметки на дружеството. Настоящият състав, като взе предвид, че молителят не е изпълнил дадените му указания за представяне на надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК, т. е. превод на присъдената сума по сметка на Върховен касационен съд, приема, че не е налице една от задължителните законови предпоставки за спиране изпълнението на обжалваното решение. Ето защо, искането за спиране е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Що се отнася до обстоятелството, че процесната сума е преведена по сметка на ЧСИ в резултат от наложен запор върху банковите сметки на молителя, същото е без значение при преценката на предпоставките по чл. 282 ГПК. Императивната разпоредба на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК установява безусловно задължение за представяне на надлежно обезпечение в размер на присъдената сума, която е вносима по сметка на Върховен касационен съд. Следователно, всяко друго обезпечаване интереса на насрещната страна е ирелевантно и не може да бъде съобразено при произнасянето по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение