Решение № 5147 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 469/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 3449 от 13.11.2025 г., постановено по адм. д. № 523/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Плевен. С обжалваното решение е обявена нищожността на Решение изх.№02-150-2600/1802#8 от 21.08.2025г. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Приложение № 18, относно интервенция Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване /ЕКО-ЗВПП/, Практика 2 – в Таблица 18.5: Площи с констатирани неспазени изисквания от плана за управление на хранителните вещества по Еко-ЗВПП, Практика 2, подписано от изпълнителния директор на ДФЗ; отменено е Уведомително писмо изх. № 02-150-2600/1802 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която на ЧПТК „Марен“ с. Новачене е отказано подпомагане по Еко-ЗВПП в размер на 65426,34 лв. и делото като преписка е върнато на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Касационният жалбоподател обжалва решението като бланкетно посочва основанията на чл. 209, т. 2 и т. 3. По същество счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че изводите на съда за нищожност на акта са неправилни, тъй като жалбата срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена след изтичането на 14-дневния срок за обжалване, но същата неправилно е приета за допустима. Счита, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения, които са засегнали законосъобразността на акта до степен нищожност, нито че изпълнителният директор на ДФЗ е издал нищожен административен акт при превишаване своите правомощия по закон. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за две съдебни инстанции и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатското възнаграждение. Ответникът – Частна производствена търговска кооперация (ЧПТК) „Марен“, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо изх. № 02-150-2600/1802 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която е отказано подпомагане по Еко-ЗВПП в размер на 65426,34 лв. и Решение изх. №02-150-2600/1802#8 от 21.08.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Приложение №18, относно интервенция Еко-ЗВПП, Практика 2 – в Таблица 18.5: Площи с констатирани неспазени изисквания от плана за управление на хранителните вещества по ЕКО-ЗВПП, Практика 2. Съдът е установил от фактическа страна, че ЧПТК „Марен“ е подала заявление вх. № 20020796/01.06.2023 г. с УИН: 15/040723/22352/ за подпомагане по интервенции за кампания 2023 година. Със заявление за подпомагане 2023 г. от 13.07.2023 г. от ЧПТК „Марен“ е направена редакция на интервенциите, като заявените интервенции за подпомагане са: „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ /ОПДУ/; „Обвързано с производството подпомагане за протеинови култури“ /ИПК/; „Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване“ /Еко-ЗВПП/; „Еко схема за намаляване използването на пестициди“ /Еко-НИП/; „Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури“ /Еко-РОК/ и „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000“ /Н2000/. Извършени са автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2023 г., както и на въведените данни по Еко-РОК и ДЗЕС и са констатирани грешки, изрично отразени, като са направени предупреждения към регистрирания земеделски производител. С Уведомително писмо изх. № 02-150-2600/1802 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, са извършени намаления по Еко-ЗВПП, като исканата от кооперацията сума е в размер на 112744,96 лв., направените намаления са в размер на 65426,34 лв. и оторизираната сума е в размер на 47318,62 лв. Съдът е посочил, че част от съдържанието на уведомителното писмо са и включените в него таблици с пояснения към тях, като е възпроизвел тяхното съдържание. С Решение изх. № 02-150-2600/1802#8 от 21.08.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, е поправена допусната в УП, в частта на Приложение № 18, относно интервенция Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване /Еко-ЗВПП/, Практика 2 – в Таблица 18.5: Площи с констатирани неспазени изисквания от плана за управление на хранителните вещества по Еко-ЗВПП, Практика 2, очевидна фактическа грешка. В рамките на съдебното дирене съдът е изслушал и приел съдебно-агротехническа експертиза (САЕ). Според вещото лице, закупените количества от Екофертил плант и Микрофертил плант, са в достатъчно количество за покриване на заявените по Еко-ЗВПП, Практика 2 общо 625,46ха, засяти с царевица и слънчоглед. В заключението е посочено, че определената в плана за управление на хранителните вещества в почвата по Еко-ЗВПП от общ азот е 80кг/ха за царевица и 60кг/ха за слънчоглед, като тази потребност е задоволена чрез внасянето на две биологично активни вещества - Екофертил плант в доза 300мл/дка и Микрофертил плант в доза 800мл/дка. Вещото лице установява, че кооперацията е покрила минимума от 10% от нуждите на културата царевица и културата слънчоглед от общ азот с внесените органични подобрители. Установява още, че по отношение на културата царевица и културата слънчоглед са изпълнени изискванията на схема Еко-ЗВПП количеството общ азот за съответния парцел да не надвишава 150кг/ха. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, но при противоречие на фактическите обстоятелства и взетия въз основа на тях краен резултат, водещо до липса на мотиви и при несъобразяване с материалния закон. По отношение на Решение изх. № 02-150-2600/1802#8 от 21.08.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка съдът е приел, че направената поправка няма характер на фактическа грешка, а с добавените колони и допълнителни мотиви се допълват мотивите на уведомителното писмо в оспорената му част относно интервенцията по Еко-ЗВПП, поради което изпълнителният директор на ДФЗ е издал нищожен административен акт, тъй като е превишил своите правомощия по закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, както и относимата правна уредба и правилно е отменил оспореното пред него уведомително писмо. Направените от него изводи напълно се споделят от настоящия касационен състав, като в условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК препраща към тях. Административният съд задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия и издадените от изпълнителния директор на ДФЗ актове. От съдържанието на уведомителното писмо от 01.06.2025 г. и решение от 21.08.2025 г., АС-Плевен правилно е установил, че с втория акт се изменя и допълва първия, а не се поправя допусната очевидна фактическа грешка. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не се касае за поправка на фактическа грешка по смисъла на закона, а до допълване на съдържанието на издаденото уведомително писмо. За да е налице такава грешка по смисъла на чл. 62 ал. 2 АПК следва да има несъответствие между действителната воля на органа и начина по който я е обективирал в издадения акт. По реда на чл. 62, ал. 2 АПК не е поправена грешка в административния акт, а е изменено неговото първоначално съдържание поради допълнително установени относими факти. Административният орган с решението за поправка на очевидна фактическа грешка е извършил промяна на съдържанието на Таблица 18.5 и добавяне на още седем броя колони. Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване. Поправянето й предполага разкриване на тази вече формирана воля, а не изменение на административния акт чрез промяна и допълване на неговите мотиви поради извършени допълнителни административнопроизводствени действия. Правилно АС-Плевен е достигнал до извод, че при съпоставката на Приложение 18, което се отнася за спорната интервенция по Еко-ЗВПП и Плана за управление на хранителните вещества, е налице несъответствие между данните от колона 4, 6 и 7, и резултатът нанесен в колона 10. Според данните в колони 4, 6 и 7, и допълнителните пояснения, дадени за колона 10, следва нанесеният резултат в колона 10 за всички 20 парцела да бъде „да“. В същото време, при така нанесените данни в колони 4, 5 и 7, отразеният краен резултат в колона 10 за всички 20 парцела е „не“. Съдът правило посочва, че е налице противоречие на фактическите обстоятелства и взетия въз основа на тях краен резултат, като последното представлява липса на мотиви, което е основание за отмяна на оспорената част на уведомителното писмо. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, размерът на помощта по практиката по ал. 1, т. 2 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е доказан внесен подобрител в заявените площи не по-малко от 10 % от потребностите на съответната култура съгласно плана за управление на хранителните вещества, изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство, като не се подпомагат площи, при които общото количество N (азот) на хектар надвишава 150 кг. По силата на чл. 40, ал. 3 от Наредба № 3/10.03.2023 г. доказването на вложените обеми подобрител по ал. 2 на съответния парцел се извършва чрез разходооправдателни документи и дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за вложени подобрители на съответния парцел. Разпоредбите на чл. 40, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 3/10.03.2023 г. предвиждат, че плащането по еко схемата по ал. 1 е на хектар земя, на която са приложени земеделските практики по приложение № 14 и за практиката по ал. 1, т. 2 е спазен планът за управление на хранителните вещества за културите в стопанството, както и че за една земеделска площ може да се получи подпомагане само за прилагане на една от възможните форми на практиките по ал. 1. Правилно първоинстанционният съд е приел, след съобразяване на приложимите правни разпоредби и събраните по делото доказателства, включително заключението по съдебно-агротехническата експертиза, че посоченото от административния орган основание за намаляване на поисканата субсидия по Еко-ЗВПП е материално незаконосъобразно. Правилен е изводът на административния съд, че безспорно по делото се установява, включително се признава и от процесуалния представител на органа, че изискванията за внесено количество азот са изпълнени от кандидата. Последният се е съобразил с изискването на правната норма на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 3/2023 г., а именно, че внесеният подобрител в заявените площи трябва да бъде не по-малко от 10 % от потребностите на съответната култура, съгласно плана за управление на хранителните вещества, изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство, като не се подпомагат площи, при които общото количество N (азот) на хектар надвишава 150 кг. Видно е от доказателствата по делото, че за всичките 20 парцела, посочени в Таблица 18.5 от Приложение №18, това изискване е спазено. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 800 евро, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 06.02.2026 година. Направеното бланкетно възражение за прекомерност не следва да се уважава, предвид правната и фактическа сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение