Определение № 569 от 09.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 233/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби на М. Н. Н. и Д. К. Н.. срещу определение №2916/06.05.2025г. по ч.гр.д.№ 1831/25г., по описа на ВКС, ІІІ ГО, с което са оставени без разглеждане частните им жалби срещу определение № 352/29.01.2025г., поправено с определение № 1428/24.03.2025г. по ч.гр.д.№ 47/25г. по описа на ВКС, ІІІ ГО и е прекратено производството по ч.гр.д.№ 1831/25г. Жалбоподателите искат отмяна на атакуваното определение с довод, че направената с него преценка за допустимостта на обжалването е резултат от стеснително и неправилно тълкуване на закона / чл. 274, ал.2 ГПК/. Заявяват, че съществува противоречива практика на ВКС по въпроса дали обявени за необжалваеми актове подлежат на обжалване, което налагало сезиране на ОСГК на ВКС за тълкувателна процедура, евентуално – сезиране на КС, а до произнасянето по нея следвало настоящото производство да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Правят искане по чл. 279, ал.1 ГПК делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание. Насрещната страна по жалбите – Ново Финанс ООД, чрез адв. Д. Т., ги оспорва като недопустими и неоснователни. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за заплащане на което представя доказателства. Настоящият състав, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на преценка в настоящото производство е дали съдебният акт, срещу който са били насочени частните жалби, с които е бил сезиран съставът на ВКС,ІІІ ГО по ч.гр.д.№ 1831/25г., подлежи на инстанционен контрол по реда на 274, ал.2 ГПК. Този въпрос е проверим служебно от съда, не предполага доказателствени искания /такива страните и нямат/, а устното преповтаряне на вече изложените с частните жалби доводи е безпредметно. Следователно липсва необходимост от разглеждане на частните жалби в открито съдебно заседание. Жалбоподателите не са легитимирани да отправят искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление – вж. чл. 125 ЗСВ, а на настоящия състав не е известна противоречива практика на ВКС към момента по въпросите за обжалването по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, която би била основание за постановяване на определение по чл.292 ГПК. Жалбоподателите не сочат висящ преюдициален спор, поради което искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК е произволно. Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р България дава възможност на всеки съд, действащ по своя инициатива или по искане на страна по делото, да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и КРБ. Такова несъответствие жалбоподателите не сочат, а искането им е КС да тълкува конкретни конституционни разпоредби и то без да се привеждат каквито и да било доводи за противоконституционност. По същество: За да откаже да разгледа по същество частните жалби на Н. и Б. срещу определение на друг състав на ВКС, постановилият атакуваното определение състав на ВКС е съобразил, че касационно обжалване по жалби на Н. и Б. срещу въззивно решение на АС Варна не е било допуснато до касация с окончателно определение /№ 2483/21.05.2024г. по гр.д.№ 3850/23г., ВКС, ІІІ ГО/, чието обжалване с частна жалба е недопустимо / така определение № 4550/10.10.2024г. по ч.гр.д.№ 3622/24г., ВКС, ІІІ ГО/, а потвърждаването на отказа да бъде разгледана подобна частна жалба /сторен с определение № 352/29.01.2025г., поправено с определение №1428/24.03.2025г. по ч.гр.д.№ 47/25г. по описа на ВКС, ІІІ ГО/ не подлежи на обжалване, защото с него е изчерпан процесуалния ред за инстанционен контрол на определението за прекратяване на производството по частна жалба срещу необжалваем акт на ВКС в производство по чл. 288 ГПК. Този извод е изцяло законосъобразен.Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК, на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само онези определенията на ВКС по чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК /преграждащи по-нататъшното развитие на делото или изрично предвидени в закона за подлежащи на обжалване/, които са постановени за първи път от касационната инстанция. С определение № 352/29.01.2025г., поправено с определение № 1428/24.03.2025г. по ч.гр.д.№ 47/25г. по описа на ВКС, ІІІ ГО въпросът за обжалваемостта на определението по чл. 288 ГПК е разрешен окончателно, като такава възможност е отречена. Този съдебен акт на ВКС не подлежи на последващ инстанционен контрол, както изрично е указано в диспозитива му, поради което и частните жалби срещу него са недопустими, както правилно е прието с атакуваното понастоящем определение. Предвид явната нагласа на жалбоподателите да подават процесуално недопустими молби и жалби, следва да се отбележи, че задължението на съда да разгледа всяка подадена молба за защита на права е неразривно свързано с добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните. Нарушението на чл. 3 ГПК позволява на съда да откаже исканата защита, а на насрещната страна – да ангажира деликтната отговорност на злоупотребяващия с процесуални права. В заключение, исканията на жалбоподателите са неоснователни, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на насрещната страна – Ново Финанс ООД, [населено място], се следват сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които са по 2000 лева или по 1022,58 евро за всяка от частните жалби. Воден от изложеното, настоящият състав