Определение № 225 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2200/2019 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на адв. К. Р. и адв. Н. И. против определение № 217 от 4 април 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 107/2019 г., по описа на апелативния съд в гр. Варна, с което се оставя без уважение молба на В. А. М. и М. С. М., двамата чрез жалбоподателите като техни процесуални представители, за изменение на определение № 148 от 6 март 2019 г., постановено по същото дело в частта му относно разноските чрез присъждане на възнаграждение за въззивна инстанция по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. С обжалваното определение се приема, че поради непредставяне до момента на приключване на производството пред съда на доказателства за уговорено между М. и процесуалните им представители осъществяване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, то молбата за изменение на определението в частта му за разноските е неоснователна. Касационният съд приема, че настоящото производство следва да бъде прекратено поради липса на предмет. Постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение се счита за част от изменения с него съдебен акт. В процесния случай с определение по ч.гр.д. № 2199/2019 г. по описа на IV г.о. се допусна касационното обжалване и се отмени определение № 148 от 6 март 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 107/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна, и делото се върна на първоинстанционния окръжен съд в гр. Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. При това положение по претенциите за заплащане на разноски ще се произнесе съдът при разрешаване на спора по същество. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,