Определение № 2275 от 27.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 347/2026 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ответника по касация „Стилмед-Са“ ЕООД, чрез адв.С. М., за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Определение № 1532 от 01.06.2026г. чрез присъждане на сумата от 5060.00 евро с ДДС разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна – касаторът Община Кърджали, не заявява становище в указания срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Производството по т.д. № 347/26г. по описа на ВКС, ІІ т.о., е образувано по подадена от Община Кърджали касационна жалба срещу въззивно решение, с което е осъдена да заплати на „Стилмед-Са“ ЕООД сумата от 58 987.53 лв. за извършени СМР по Договор за обществена поръчка от 12.05.2023г. и мораторна лихва в размер на 8 869.52лв. С постановено по настоящото дело определение по чл.288 ГПК въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В подадения от „Стилмед-Са“ ЕООД отговор на касационната жалба е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 5060.00 евро с ДДС, за заплащането на което са представени надлежни доказателства, по което няма произнасяне с постановеното по реда на чл.288 ГПК определение от 01.06.2026г. С оглед изхода от спора, молбата по чл.248 ГПК се преценява като основателна. Доколкото не е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, искането следва да се уважи изцяло. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС