Определение № 3523 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2888/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. П. Д. срещу Разпореждане № 421/27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 536/2025 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е върната подадената от него касационна жалба с вх. № 362/09.02.2026 г. срещу Решение № 210/02.02.2026 г., постановено по адм. дело № 536/2025 г. по описа на АС – Перник. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на разпореждането. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на разпореждането за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е постъпила касационна жалба с вх. № 362/09.02.2026 г., подадена от Н. П. Д. против Решение № 210/02.02.2026 г., постановено по адм. дело № 536/2025 г. по описа на АС – Перник. При извършена служебна проверка на осн. чл. 213а, ал. 1 от АПК съдът е констатирал, че касационната жалба не отговаря на изискването на чл. 212, ал. 1, т. 4 поради липсата на мотивирано и точно посочване на конкретните пороци на решението, както и на изискването на чл. 213, т. 3 от АПК поради липсата на приложен документ за платена държавна такса. С Разпореждане № 279/10.02.2026 г. касационната жалба е оставена без движение и на касационния жалбоподател са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности в 7-дневен срок от съобщаването. Със същото разпореждане касатора е предупреден и за неблагоприятните за него последици, в случай на неизпълнение на дадените указания, изразяващи се във връщане на касационната жалба на подателя й. Разпореждането е връчено лично на касационния жалбоподател на 18.02.2026 г. Н. П. Д. е подал молба с вх. № 479/19.02.2026 г., в която твърди, че порочното първоинстанционно решение е недостойно и срамно, тъй като е осъден възрастен човек, търсещ защита от институциите. Срокът за отстраняване на констатираните нередовности е изтекъл на 25.02.2026 г., сряда (присъствен ден) като до посочения момент указанията на съда не са изпълнени, съответно не е представен и документ за заплатена по сметката на Върховен административен съд държавна такса. При така установеното, АС – Перник, на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК е постановил оспореното в настоящото производство Разпореждане № 421/27.02.2026 г., с което е върнал подадената от Н. П. Д. касационна жалба срещу Решение № 210/02.02.2026 г. по адм. дело № 536/2025 г. по описа на АС – Перник. Разпореждането е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. По делото не са приложени доказателства за изправяне на констатираните нередовности, включително с депозираната от Н. П. Д. молба с вх. № 479/19.02.2026 г., в която единствено е изразено недоволство от постановеното по адм. дело № 536/2025 г. съдебно решение. След като нередовностите на касационната жалба не са отстранени своевременно, налице е хипотезата на чл. 213а, ал. 1 от АПК, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е върнал жалбата. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея разпореждане като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение