Определение № 44 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3113/2021 г.

Постъпила е частна жалба, подадена от П. Ц. М. против определение № 2 от 13.01.2022 г., постановено по настоящото дело, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260153 от 08.01.2021 г. по гр.д.№ 6097/2019 г. на Софийски градски съд по подадена от него касационна жалба. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 288 ГПК. Тази категория определения не попада в нито една от двете групи по чл. 274, ал.1 т.1 и т.2 ГПК. За определението по чл. 288 ГПК законодателя не е предвидил изрично възможност за обжалване. То не е и прекратително определение поради следното: С определението по чл. 288 от ГПК съдът се произнася по въпроса налице ли са основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, като изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал.1 т.4 от ГПК са обосновани основанията по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните, т.е. това определение не е правораздавателен акт. При не допускане до касация, първоинстанционното решение влиза в сила, съгласно чл. 296, т.3 от ГПК, но определението по чл. 288 ГПК не формира сила на пресъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. С такава сила между страните се ползва въззивния съдебен акт, който не е допуснат до касационен контрол. Невъзможността за постановяване на последващо решение по спора е свързана с преценката на съда при селекцията на делата, подлежащи на касационен контрол, че не са обосновани основанията за допускане до касация, т.е. в случай не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация. Предвид изложеното, поради това, че частната жалба е подадена против определение, което не подлежи на обжалване, тя е недопустима и съгласно чл. 286 във вр. с с чл. 275, ал.2 ГПК следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение