Определение № 5750 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4883/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба Сдружение „Национална инициатива на гражданите „Бялата лястовица“, ЕИК 208113920, представлявано от председателя адв. В. Калчев, против определение № 501/27 март 2025 г., постановено по адм. дело № 17/2025 г. по описа на Административен съд Добрич. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане молбата на Сдружение „Национална инициатива на гражданите „Бялата лястовица“, представлявано от председателя адв. В. Калчев за конституирането му като заинтересувано лице или засегната общественост в производството против решение №253 по протокол № 18 от 20 декември 2024 г. на Общински съвет Балчик, с което е отказано одобряване на изменение на ПУП – ПП за изграждане на вятърни генератори, поради недопустимост. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че жалбоподателят не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. По делото не е спорно, че сдружението не е собственик на пълно или ограничено вещно право, респективно концесионер на непосредствено засегнатите от предвижданията на процесния план поземлени имоти. Не е спорно и, че сдружението не е участвало в екологичната процедура и не е правило възражения в нея, които да не са били разгледани или уважени от органа. В тази връзка правилно съдът е изследвал наличие на някоя от хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 1 - 5 ЗУТ, които се явяват специални спрямо общия случай по чл. 147, ал. 1 АПК. При липсата на данни за наличието на собственост или на друго ограничено вещно право върху имоти, по чл. 131, ал. 2, т. 1 - 5 ЗУТ, които се считат, че са непосредствено засегнати от предвижданията на оспорения план, жалбоподателят не се явява заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. с ал. 2 ЗУТ с право на жалба срещу решението на Общински съвет Балчик и за него липсва активна процесуална легитимация от оспорване решението на Общински съвет Балчик - предмет на жалбата му. Твърденията за наличие на правен интерес, произтичащи от факта, че оспорващото сдружение представлява "засегната общественост" по смисъла на чл. 2, § 5 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /т. нар. Орхуска конвенция/ и § 1, т. 25 от ДР на ЗООС, са неоснователни. Понятието "засегната общественост" по смисъла на § 1, т. 25, вр. с т. 24 от ДР на ЗООС е различно от понятието "заинтересувани лица" по чл. 131, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 - 5 ЗУТ. Частният жалбоподател, доколкото отговаря на това понятие по ЗООС, може да оспорва решението по оценка на въздействието на околната среда /ОВОС/, но не и процесното решение на Общински съвет Балчик за отказ за одобряване изменението на ПУП - ПП, спрямо което не се явява заинтересувано лице. Орхуската конвенция е ратифицирана от РБ със закон, обн., ДВ, бр. 91/14.10.2003 г., поради което е част от вътрешното ни право. Това обаче не обуславя безкритичното и автоматично признаване правото на съдебно оспорване на всеки субект, който се позовава на нея, тъй като преценката е предоставена на националния съд, който следва да разтълкува във възможно най-голяма степен относимите процесуални правила, за да се приведе административното или съдебното производство в съответствие с целта на чл. 9, ал. 3 от Конвенцията, за да се осигури на съответното лице или организация възможността да оспори пред съд административното решение, което може да противоречи на правото на Европейския съюз в областта на околната среда /Решение на СЕС от 11.03.2011 г. по дело С-240/09/. Основният, решаващ елемент при тази преценка, е видът на оспорения административен акт и има ли той решаващо значение в областта на екологията. В производството по одобряване изменението на ПУП акта, който е с решаващо значение за околната среда, е този постановен по реда на чл. 82 и сл. от ЗООС - решение по ОВОС, в процедурата по одобряване на ПУП, което решение подлежи на самостоятелен съдебен контрол пред съда като административен акт, при приложимост на чл. 9, ал. 2 и 3 от Орхуската конвенция, но не и оспореното решение на Общински съвет Балчик с предмет – ПУП - ПП. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Добрич е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав