Определение № 5225 от 29.10.2026 г. на ВКС по д. № 4553/2026 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на молбата на И. Й. за отмяна на влязлото в сила определение №9412/15.05.25 г. по в.ч.гр.д. №5272/25 г. на СГС, на осн. чл.303, ал.1,т.5 ГПК и евентуално на осн. чл.303, т.1 и т. 2 ГПК. С оспореното по реда на чл.303 ГПК въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на осн. чл.130 ГПК на исковата молба на И. Й. срещу ЕС в сграда в [населено място], [улица], с която е предявен иск по чл.439 ГПК. В молбата за отмяна е заявено и искане за спиране на изпълнението по изп.д. №163/23 г. на ЧСИ М. П., на осн. чл.309 ГПК. Ответникът по молбата ЕС в сграда на [улица], София я оспорва като недопустима и евентуално – неоснователна. ВКС намира молбата за отмяна за недопустима. В ТР №7/31.07.17 г. ОСГТК, т.6 е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Оспореното от молителя преграждащо развитието на делото определение е постановено на осн. чл.130 ГПК, поради което молбата за отмяната му е недопустима и следва да остане без разглеждане. Същото се отнася е за съдържащото се в молбата искане по чл.309 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.