Определение № 4136 от 06.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2972/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Гависел“ ЕООД, представлявано от управителя В. Г. Г., чрез процесуалния представител адвокат Д. З. от САК, срещу определение № 607 от 25.02.2026 г. по в. гр. д. № 507/2026г. на Софийския апелативен съд, поправено с определение № 1152 от 07.04.2026 г. по същото дело, с която е потвърдено определение № 20178/17.10.2025г. по ч. гр. д. № 6331/2025 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството жалбоподател по реда на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение № 12105 от 23.06.2025 г. в частта му за разноските. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно като незаконосъобразно и необосновано и иска то да бъде отменено. Поддържа, че незаконосъобразно съдът се е позовал на т. 2 /позоваването е по т.5/ от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, но е приложил разясненията му формално и извън техния контекст. Счита за правилен изводът на апелативния съд, че разноските се присъждат с крайния акт по същество, но доколкото обезпечителната мярка съществува, тъй като нейната законосъобразност е функционално обвързана с изхода на главния спор. Посочено е, че в случая, обезпечението е отменено с влязъл в сила акт, като производството по него е приключило окончателно и не в полза на молителя, поради което съдът е бил длъжен да се произнесе по разноските съгласно чл. 81 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответницата по частната касационна жалба – Т. Г. Т., чрез процесуалния представител адвокат С. М. от АК Хасково, с който изразява становище, че касационното обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това, по същество поддържа неоснователност на частната касационна жалба. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: С определение № 12105 от 23.06.2025 г. по ч.гр.д. № 6331/2025 г. на Софийския градски съд е отменено определение № 7611/13.02.2025 г. на СРС, с което е било допуснато обезпечение срещу „ГАВИСЕЛ“ ЕООД и е обезсилена издадената обезпечителна заповед. С определение № 20178 от 17.10.2025г. по ч. гр. д. № 6331/2025 г. на Софийския градски съд е оставена без уважение молбата на дружеството по реда на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение № 12105 от 23.06.2025 г. в частта му за разноските. С обжалваното в настоящото производство определение № 607 от 25.02.2026 г. по в. гр. д. № 507/2026г. на Софийския апелативен съд, поправено с определение № 1152 от 07.04.2026 г. по същото дело, е потвърдено определение № 20178/17.10.2025г. по ч. гр. д. № 6331/2025 г. на Софийския градски съд. При извършена служебна проверка на допустимостта на атакуваното определение съставът на ВКС приема, че следва да се отговори на въпроса дали подлежи на обжалване определението на СГС постановено по реда на чл. 248 ГПК с оглед изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 ГПК. Това налага служебно допускане на касационно обжалване на въззивното определение, в съответствие с приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Определенията на съда подлежат на обжалване в две хипотези, посочени в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК: когато преграждат развитието на делото и когато това е посочено изрично в закона. Съгласно мотивите на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск (бъдещ или във висящо исково производство) или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на касационно обжалване на основание посочената правна норма. Посочено е, че определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство, като някои разпореждания и определения, постановени в заповедното производство, определението за разноски и други. Определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, не отговорят на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Обезпечаването на иска има за цел да защити и съхрани застрашеното материално гражданско право, което е предмет на делото или ще бъде негов предмет, чрез налагане на обезпечителни мерки, и по този начин да гарантира изпълнението на решението по съществото на спора. Обезпечителните мерки, които се налагат по реда на обезпечителното производство, целят да се запази непроменено фактическото и правно положение, докато е висящ исковият процес относно спорното право. Затова обезпечителното производство е винаги функционално свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото - и с изпълнителния процес. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство. Процесуалният закон не установява забрана искането за допускане на обезпечение да бъде направено повторно в хода на производството и съответно да бъде разгледано от съда във всяко положение на делото. При предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. Прието е, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. В настоящия случай, с оглед гореизложеното, определение № 12105 от 23.06.2025 г. по ч.гр.д. № 6331/2025 г. на Софийския градски съд е окончателно и не подлежи на обжалване, както правилно е посочено в него. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението, постановено по искане за допълване или изменение на съдебен акт в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самият акт, чието допълване или изменение е поискано. Определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, тъй като, макар и постановено като отделен акт става част от акта, чието допълване или изменение е поискано. В хипотеза, при която въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, на касационно обжалване не подлежи и актът, с който в полза на някоя от спорещите страни са присъдени разноски, който по естеството си представлява определение, затова частната жалба срещу него е била недопустима. Като се е произнесъл по същество по тази частна жалба въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по частната жалба – прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение