Определение № 2813 от 02.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 26.07.2024г. по в.гр.д.№ 189/2024 г. на АС - Бургас. С определение № 2012/23.04.2025 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС е допуснал частично касационно обжалване на обжалваното въззивно решение, в частта му по иска за връщане на сумата в размер на 220 000 лв. платена по договор за цесия от 09.07.2018 г. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част. С молба вх. № 7967/30.04.2025 г. Д. А. М. чрез адв. М. Ч. – Т. и адв. К. Т. и двамата от АК – Бургас, моли да бъде допълнено определението от 23.04.2025 г. в частта му за разноските, като същите бъдат присъдени съразмерно с недопуснатата до касационно обжалване част. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Е. И. С. чрез адв. Л. Ц. от АК - Бургас е представил писмен отговор на молбата по чл. 248 ГПК, в който са изложени съображения за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С определението си от 23.04.2025 г. настоящия състав на IV – г.о. на Върховният касационен съд не е допускал касационно обжалване на решение от 26.07.2024г. по в.гр.д.№ 189/2024 г. на АС – Бургас в частта му, с която са отхвърлени исковете на Е. И. С. против Д. А. М. по чл.29 ЗЗД за унищожаването на договор за цесия №1 от 09.07.2018г., както и предявения при условията на евентуалност иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 220 000 лв. като дължима на отпаднало основание поради развалянето на договор за цесия № 1 от 09.07.2018г. В отговора на касационната жалба ответникът в производството своевременно е обективирал искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 22 000 лв., е представен договор за правна защита и съдействие / лист 102 по делото /, в който е разписано, че сумата в размер на 22 000 лв. ще бъде заплатена по банкова сметка, като по делото е представено и извлечение от банкова сметка, от което е видно, че уговорената сума в размер на 22 000 лв. е постъпила по сметката/ лист 100 по делото /. След преценка на обстоятелствата по делото, настоящия състав на ВКС намира, че молбата е основателна. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и същата се явява процесуално допустима. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и в случаите, когато делото е прекратено, когато се установи, че са и реалното им извършване. За да бъде определен размерът на дължимото адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено следното: Видно от отговора на касационната жалба и молбата по чл. 248 ГПК по делото са упълномощени двама адвокати, а посоченото възнаграждение от 22 000 лева е заплатено по сметката само на адвокат М. Ч. – Т. от АК - Бургас. Доколкото в договора за правна защита и съдействие ответникът Д. М. се е задължил да заплати в полза и на двамата адвокати - адв. М. Ч. – Т. и адв. К. Т. и двамата от АК – Бургас, общо адвокатското възнаграждение в размер на 22 000лева, то не може да се направи извод, че е заплатено възнаграждение само за осъществената правна защита от един адвокат. В изпълнение на договора, процесуалните представители на ответника по касация са представили общ писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. При тези данни следва да се приеме, че от заплатеното възнаграждение за процесуално представителство и защита по всички искове, сумата от 10 000 лева се дължи за осъществената процесуална защита от двамата адвокати за частта от спора, по отношение на която не е допуснато касационно обжалване, при което дължимите се разноски за един адвокат съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3, вр. ал.1 ГПК, които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя, са в размер на 5 000 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,