Определение № 50369 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2102/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. Д., подадена чрез процесуалния му представител адв.А. С. срещу въззивното решение № 567 от 21.1.22 г, постановено по гр.дело № 8642/21 г по описа на СГС, ГО, Трети-Б въззивен състав, с което е потвърдено решението от 25.3.21 г по гр.дело № 4993/20 г по описа на СРС, ГО, 40 състав.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу ЕОС Матрикс“ЕООД със седалище в [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.439 ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията по изпълнителен лист, издаден на 13.9.12 г по гр.дело № 41760/12 г по описа на СРС в размер на 20 593, 67 лв-главница, дължима по договор за потребителски кредит, лихва в размер на 1814, 56 лв за периода от 16.9.20 г до 22.8.12 г, наказателна лихва в размер на 90, 28 лв за периода 16.1.12 г-22.8.12 г и сумата 1124, 96 лв-разноски. В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Иска се спиране на производството по делото до произнасянето на ВКС с Тълкувателно решение по т.д. № 3/20 г по описа на ОСГТК на ВКС, тъй като поставения по това тълкувателно дело въпрос касае решаващите мотиви на въззивното решение и стои в основата на спора между страните. Ответникът по касационната жалба оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител на дружеството-юрисконсулт К..Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е прието, че погасителната давност не е текла докато трае изпълнителния процес, относно вземането по образуваното до приемането на 26.6.2015 г на ТР № 2/26.6.2015 г по т.дело № 2/13 г на ОСГТК на ВКС изпълнително дело. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното: По въпроса, поставен в изложението към касационната жалба е постановена противоречива съдебна практика на състави на ВКС и същият попада в предмета на образуваното тълкувателно дело № 3/20 г по описа на ОСГТК на ВКС, а именно „ От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г, извършена с т.10 от ТР № 2/26.6.15 г по т.дело № 2/13 г на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му.“ Поради това настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на акт по цитираното тълкувателно дело № 3/20 г по описа на ОСГТК на ВКС. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение