Решение № 9363 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 226/2010 г.

Решение № 9363 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 226/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1434 от 09.11.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1692 по описа за 2008 г., в частта му, с която по жалба на ЕТ "Иван Лютаков" със седалище и адрес на управление гр. Ветрен, община Септември, обл. Пазарджик, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 800069/20.06.2008 г. на данъчен орган при ТД на НАП Пазарджик, потвърден с Решение № 584/01.08.2008 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) както следва: за 2003 г. - 3 174 лв. главница и 1 799,25 лв. лихви; за 2005 г. - 3 837,55 лв. главница и 1 247,39 лв. лихви и за 2002 г. - за разликата от 556,90 лв. до пълния установен размер от 1 068,69 лв. главница и разликата в лихвите от 368, 39 лв. до 727,74 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно поради пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновано кредитиране на експертните заключения, изготвени при проверка на нередовно водено счетоводство и без представяне на обсъдени в тях доказателства. Относно получените по дарение парични средства от ревизираното лице през 1999 г., без всякакво основание съдът приел, че са налични и към началото на 2003 г., както ревизираният заявил в декларацията си по чл. 124 ДОПК, а също и в края на 2003 г. и са били налични дори в началото на 2005 г. дори без декларация за последното от ревизираното лице. Необоснован е изводът за получаване на сумата 28 000 щатски долара по дарение от продажби на недвижим имот. Няма доказателства за продажбата на имота в с. Беглеж, нито за цената на тази продажба, нито за предаването на средствата от нея от възходящи роднини по права линия на съпругата на ревизираното лице. Липсват доказателства за обмяна на получените суми във валута и за спестяването им, както и за предаването им на ревизираното лице. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Иван Лютаков", чрез адв. Стоименов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК за периоди 01.01.2002 - 31.12.2006 г. поради констатирано превишение на разходите над приходите на ревизираното лице за процесните периоди 2002, 2003 и 2005 г. За да отмени частично РА относно определените задължения за 2002 г., въз основа на заключение на вещо лице, съдът приел, че следва да се коригира определената данъчна основа с повторно отнесени в разходната част суми за наеми на магазини и със сумата за издръжка на едно от децата на търговеца за половин година, поради раждането му през м. 06.2002 г. За да отмени РА в частта му за определените задължения за 2003 и 2005 г. съдът приел за доказано получаване от ревизираното лице на сумата 1/2 част от 28 000 щатски долара / 54 000 ...лв./ подарени на него и съпругата му от майката на последната. На съобщението за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК е представен договор за дарение от 25.12.1999 г., с който майката на съпругата на ревизираното лице е надарила зет си и дъщеря си със сумата 28 000 щатски долара. Дарителката, разпитана като свидетелка, е потвърдила даването на средствата. Представени са доказателства за продажба на недвижим имот от нея и от майка й на такъв в с. Беглеж. Липсват доказателства за съхраняване на сумата от 25.12.1999 г. /договорът за дарение/ до началото на 2003 г. както в лева така и във валута. Съдът е приел, че със сумата 27 000 лв. /половината от получената със съпругата му по дарение/ ревизираното лице е разполагало към 01.01.2003 г. и тази сума оправдава установеното при ревизията превишение на разходите над приходите за 2003 и 2005 г. За 2002 г. При ревизията е установена разлика от 5 711,04 г. между разходите в размер на 40 346,04 лв. и приходите в размер на 34 635 лв. В частта на разходите са приети разходи за наем на два магазина на обща стойност 1 200 лв. С неоспорено заключение на вещо лице е установено в съдебното производство, че тези разходи веднъж са били декларирани от ревизираното лице в годишната данъчна декларация, тъй като в статията на отчета за приходи и разходи /ОПР/ "Други разходи /отчетна стойност на продадените стоки/" са включени разходи за платен наем на Асенка Тодорова за ползването на двата магазина общо в размер на 1 595 лв., което е документирано с разписки за изпращане на сумите с пощенски запис. В откритото съдебно заседание на 09.10.2009 г. на първоинстанционния съд представителят на данъчната администрация е заявил, че няма въпроси и възражения по приемането на заключението, така че оспорването, което с касационната жалба тази страна прави на това заключението, защото било изготвено въз основа на нередовно водено счетоводство, е недопустимо. С допълнително заключение на вещото лице пък е установено, че следва да се коригира размера на разходите за издръжка на деца, тъй като едно от децата на ревизирания търговец е родено в средата на 2002 г. Корекцията на данъчната основа и размера на дължимите данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и лихви са направени съобразно неоспорените основно и допълнително заключения на вещото лице и решението в тази част е обосновано и следва да се остави в сила. За 2003 г. и 2005 г. При ревизията е установена разлика от 13 222,66 лв. между разходите в размер на 64 680,66 лв. и приходите в размер на 51 458 лв. за 2003 г. и разлика от 18 239,79 лв. между разходите в размер на 56 817,54 лв. и приходите в размер на 38 577,75 лв. за 2005 г. Аналогично на предходния данъчен период в частта за разходите са приети разходи за наем, които вече са били взети предвид с подаването на ГДД и съответно със сумите 1 200 лв. и 1 700 лв. следва да се коригират облагаемите данъчни основи. С допълнителното заключение на вещото лице е установено основание за корекция на приходната част за двата периода поради неотчетени получени семейни помощи за деца. С Декларацията си по чл. 124, ал. 3 ДОПК за 2003 г. ревизираното лице е декларирало получени парични средства по дарение от майката на съпругата си на стойност 28 000 щатски долара с левова равностойност 54 348 лв. Обоснован на събраните по делото доказателства е фактическият извод на първоинстанционния съд за доказване на дарението на посочената сума, която оправдава констатираните разлики между разходи и приходи за двете посочени години /при установената липса на данъчна основа за облагане за 2004 г./. Най-напред, още в първия момент - при получаване на съобщение, че ревизията ще се извършва по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и то при първоначалната ревизия /тъй като процесната е повторна/, ревизираното лице е представило договор за дарение на посочената парична сума от 25.12.1999 г. по силата на който Емилия Радева Начева дарява на дъщеря си и зет си /ревизираното лице/ посочената сума, за която е записано, че е получена от продажба на апартамент в гр. Плевен и къща в с. Беглеж, Плевенско. Представени са и нотариалния акт за продажбата на апартамента и декларация от купувачката на къщата за получаване на сумата 7 000 щатски долага от продажбата на къщата, които правилно са преценени от решаващия съд за достатъчни за това че дарителката е разполагала със сумата по дарението. Съдът с основание е кредитирал и свидетелските показания на дарителката, разпитана като свидетелка, които са потвърдили даването на сумата и са подкрепени от посочените писмени доказателства. Правилно съдът приел, че липсата на доказателства за деклариране на посочената сума като наследство от страна на дарителката не е решаващо за извода за наличието на сумата, а е предпоставка за административно-наказателна отговорност за липса на деклариране. Решението като правилно и в тази част следва да се остави в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 700 лв. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение