Решение № 7977 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 59/2013 г.

Решение № 7977 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 59/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Димитров Атанасов против решение от 16.11.2012 г. по адм. дело № 346/2012 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР 231/7.05.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Иска се отмяна на решението като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното решение е постановено при точно установени правно релевантни факти и правилно прилагане на материалния закон. От длъжностното разписание, в сила от 7.05.2012 г., утвърдено в изпълнение на заповед № РД-495 от 7.05.2012 г. на изпълнителния директор на ИАРА, се установява, че щатните бройки в сектор "Рибарство и контрол" - Монтана (6 бр.) не са намалени спрямо предходното длъжностно разписание, в сила от 27.02.2012 г. Налице е обаче закриване на едната от двете щатни бройки за длъжността "главен инспектор РК", която е заемал жалбоподателят и трансформирането й в "главен специалист РК". При това положение административният съд е приел, че е налице реално съкращаване на длъжността, като в случая съкращаването се изразява в намаляване на броя на държавните служители, които изпълняват присъщата за длъжността система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Тъй като ЗДСл не съдържа изискване (аналогично на това по чл. 329 от КТ) за извършване на подбор при съкращаване на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от същия закон, неизвършването на подбор в процесния случай между жалбоподателя и новоназначения на 2.05.2012 г. след провеждането на конкурс друг служител на втората бройка за длъжността "главен инспектор РК" не опорочава заповедта. Правилно съдът е извършил съпоставка между предходното длъжностно разписание и това, на база на което е издадена процесната заповед. Без правно значение за спора е разписанието, което е в сила от 10.02.2012 г. и където щатната бройка за длъжността е само една, така че доводите за тенденциозност на уволнението на жалбоподателя чрез разкриването на втора бройка, която е заета след конкурс и впоследствие отново е закрита, не могат да бъдат обсъждани. След 3.05.2012 г. длъжността "главен инспектор РК" реално се заема от двама служители, колкото са и щатните бройки за нея към този момент. Но по длъжностното разписание, в сила от 7.05.2012 г., бройката вече е само една и органът по назначаването има право на необвързана от законови или вътрешни изисквания преценка за това кои от лицата, изпълняващи длъжности от предвидените за съкращение, да бъдат освободени, независимо от професионалния им опит, придобитите квалификации и служебен стаж. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Твърдението на касатора, че заповедта е издадена на 4.05.2012 г., а не на 7.05.2012 г., не е доказано. Вярно е, че неизвестно от кого е нанесена поправка в датата върху екземпляра, който му е бил връчен при отказ на 17.05.2012 г., удостоверен с подписите на двама свидетели (л. 26). Ответникът обаче е представил по делото и друго копие (л. 66), подписано от органа по назначаването, където ясно се чете датата 7.05.2012 г. (без поправка). Всъщност в случая меродавно е кога процесната заповед е породила правните си последици и това очевидно е на 17.05.2012 г., когато същата е била връчена, тъй като прекратяването на служебното правоотношение е от тази дата, както изрично е разпоредено в акта. Към този момент и длъжностното разписание, въз основа на което е извършено съкращаването на Атанасов, вече е било в сила. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,