Определение № 1834 от 11.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3217/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Й. Г., чрез процесуален представител адв. С. С. А. срещу определение № 418/22.05.2024 г. по в.гр.д. № 807/2023 г. на Окръжен съд- Добрич, с което оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК вх. №1882/19.03.2024г., уточнена с молба вх. № 2886/29.04.2024г., на Н. Г., за изменение на решение № 24/22.01.2024 г. по в.гр.д. № 807/2023 г. на Окръжен съд- Добрич в частта на присъдените му разноски. Твърди се, че въззивния съд е неправилно не е присъдил адвокатско възнаграждение в неговия пълен размер посочено в списъка представен от ищеца по чл. 80 ГПК, като неправилно съобразил размера на възнаграждението съразмерно с уважената част от исковете. Претендира се отмяна на определението и присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 3360 лв. с ДДС. Ответника по жалбата не е изразил становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение Окръжен съд- Добрич е приел, че отговорността за разноски е в зависимост от изхода от спора- уважаване или отхвърляне на исковете /чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК/. С оглед изхода от спора във въззивната инстанция - в случая частична отмяна на първоинстанционното решение в частта на иска по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ за имуществени вреди и обусловения от него иск по чл.86 от ЗЗД и потвърждаване на обжалваното решение в останалата част, се променя съотношението на адвокатското възнаграждение с уважената част, при което, като последица от уважаването/отхвърлянето на жалбите на страните, е бил преразгледан въпросът за отговорността на ответника за разноските на ищеца в първоинстанционното производство. Посочено е, че при преценката за съразмерност /пропорционалност/ на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение от 1456,55 лв., като в частта за присъдените разноски за сумата над 1456,55 лв. до размера от 1606,27 лв. /определен от първоинстнционния съд/ първоинстанционното решение е отменено. Въззивният състав е приел, че при частично уважени искове няма основание на ищеца да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в пълния им размер – 3360 лв. с ДДС, каквото искане било заявено с молбата по чл.248 ГПК. Посочено е, че доводите на ищеца относно характера на спора, степента на фактическа и правна сложност, обема на изследваните факти, събраните за установяването им доказателства, релевираните искания и възражения, броя на съдебните заседания, са относими към преценката за липсата/наличието на прекомерност, която вече е била извършена от районния съд по повод възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК в инициирано от ищеца производство по чл.248 от ГПК, приключило с определение № 260063/09.08.2023 г. на РС-Добрич, което било обжалвано пред въззивния съд, а решението на въззивния съд било предмет на частно обжалване пред ВКС. Определението е правилно. Производството за изменение на съдебния акт в частта на разноските по реда на чл.248 от ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски в съответната инстанция, за да бъдат коригирани грешки относно присъдените разноски от съда, който ги е присъдил. Въззивният съд е разгледал въпроса за разноските сторени във въззивната инстанция, вкл. въпроса за определяне на дължимите разноски в първоинстанционното производство съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция. В случая с въззивното решение частично е отменено и частично е потвърдено решение № 260004/12.04.2023 г., /допълнено с определение № 260063/09.08.2023 г./ по гр.д. № 320/2021 г. на Районен съд – Добрич, и като краен резултат Прокуратурата на Република България е осъдена, на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, да заплати на Н. Й. Г., както следва: сумата 3799,55 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, като иска в разликата над 3799,55 лв. до размера 7206,20 лв. е отхвърлен; сумата 1230,63 лв.- обезщетение за забава върху главницата от 3799,55 лв., като иска в разликата над 1230,63 лв. до размера 2332,32 лв. е отхвърлен; сумата 8000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, като иска в разликата над 8000 лв. до размера 20000 лв. е отхвърлен; и сумата 2588,78 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 8000, като иска в разликата над 2588,78 лв. до размера 6472,74 лв. е отхвърлен. В съответствие с разпоредбата на чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ /според която съдът осъжда ответника да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска/ въззивният съд е извършил преценка за съразмерност на разходите за адвокатско възнаграждение в размер на 3360 лв. с ДДС, с постигнатия резултат, и е достигнал до правилен извод, че липсват обстоятелства, които да дават основание за преразглеждане на определените от него разноски в размер на 1456,55 лв., респ. за определяне на друг размер на дължимите на ищеца разноски за първоинстанционното производство, както и за присъждане изцяло на платеното от него адвокатско възнаграждение в това производство. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение