Определение № 213 от 21.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1524/2013 г.

Производството е по чл. 292 ГПК. Обжалвано е определение №2605 от 7.12.2012г., постановено по гр.дело №1705/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, с което е оставена без уважение молбата на Е Т “Д.-Д. Д.” за присъждане на деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции. В частната касационна жалба жалбоподателят ЕТ Д. А. Д. с фирма “Д.-Д. Д.”, чрез адв. Н. Б. формулира въпрос: ако в договора за правна помощ и адвокатското пълномощно изрично е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е уговорено, платено и получено – то представлява ли доказателство, че е заплатено и следва ли да бъде присъдено в тежест на загубилата делото страна. Като допълнителен критерии се сочи противоречие на обжалваното определение с практика на ВКС. По поставения от касатора правен въпрос има висящо ТД №6/2012г. на ОСГТК на ВКС поради създадена противоречива съдебна практика. На основание чл.292 ГПК производството по настоящото дело ще следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение