Определение № 343 от 30.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 501/2019 г.

Производството е с правно основание чл.290 ГПК и е приключило с постановен окончателен акт. Срещу същият е подадена недопустима частна жалба от касаторът Р. Ш. А., която е върната с определение № 74 от 28.02.2020г. Срещу същото е подадена частна жалба Р. Ш. А. с вх.№ 2536 от 16.03.2020г. С разпореждане от 19.03.2020г.е оставена без движение за внасяне на държавна такса от 15лв. След като в продължение на два месеца съобщенията за указанията на съда до жалбоподателя бяха изпращани на всички адреси, с които съда разполага - двата посочени от жалбоподателя, на този на пълномощника по делото, както и на съвпадащите настоящ и постоянен адрес на лицето, като от всички адреси те се връщаха в цялост, тъй като адресатът не намерен на адреса, на основание чл.41 ГПК, с акт от 17.11.2020г., докладчикът по делото разпореди съобщението до подалият частна жалба с вх.№ 2536 от 16.03.2020г. Р. Ш. А., съдържащо дадените от съда указания за внасяне на държавна такса, в 7-дневен срок, в размер на 15лв., да се приложи към делото и да се счита за връчено. Имайки пред вид изложеното и обстоятелството, че в предоставения седем дневен срок дадените указания не са изпълнени, настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че следва подадената частна жалба да бъде върната, поради което